Ледената пустиня

— Не се притеснявай.

— Не е притеснение, ще трябва да се научиш на много неща, освен на битка. Ще трябва да се научиш да оцеляваш, да обичаш себе си, да си смела и да приемаш пораженията.

Анаид възнегодува:

— Смела като теб ли, която си избягала от правосъдието? Отговорна като теб, която си забременяла на седемнайсет години? Почтена като теб, която си мамела най-добрата си приятелка и си омагьосала гаджето й, за да се влюби в теб?

Селене удари силно по масата.

— Престани!

— Не ти ли харесва? И защо ми го разказа?

Селене възрази:

— Защото трябва да го знаеш, дори и да загубя уважението ти, трябва да се поучиш от грешките и заблужденията ми. Не искам да ги повториш.

— Защо ти си можела да бъркаш, а аз не?

— Защото ти си избраницата.

Хранеха се в мълчание. Анаид предъвкваше месото стократно, докато не стана на топка, която не можеше да погълне, но Селене я прониза с изпепеляващ поглед и я принуди да преглътне.

Излязоха от ресторанта заедно. Селене я сграбчи за лакътя и вървяха прилепени за стената, като се криеха в сянката. Спряха пред вратата на едно кино и Селене отиде на касата. Върна се с билет и го подаде на Анаид.

— Седни на някое по-уединено място. Стой си кротко и тихо и не говори с никого. Ясно?

— Какъв филм дават?

— Не знам, нито ме интересува.

Анаид погледна разсеяно афиша. На нея също не й пукаше, защото току-що й бе хрумнала страхотна идея. Беше опасно, но в този момент всичко останало бе без значение.

— Ами ако заспя?

— Спи, по-добре за теб.

Влезе в киното, без да целуне Селене. Щеше да има вкус на предателска целувка. Дори не седна на мястото. Просто изчака няколко секунди зад завесата и когато майка й изчезна, Анаид се измъкна от киносалона, където само няколко двойки се възползваха да се целуват на тъмно.

Не пожела да говори с никого, само провери в колко часа свършва прожекцията. В шест и половина. Обеща си в шест и двайсет да е на изхода на киното.

Нямаше нужда да пита и да разпитва. Беше го видяла на път за ресторанта. Това беше интернет клуб.