Обвинена в убийство

— Двеста хиляди? Приемам. Понеделник, в девет нула нула, пред кънтри клуба на Хайланд Парк. Пийт ще бъде там.

С тези думи Ник прекъсна връзката.

— Още едно договорче за Пийт, а? — каза Скот.

Ник кимна.

— Това е за участие във фирмена проява. Когато в даден град се провежда турнир, местните компании организират спортни мероприятия за клиентите си и канят по някой и друг професионален играч да се включи. Срещу заплащане, разбира се. Отива, изиграва един раунд срещу някой мастит бизнесмен и си прибира стотина-двеста хиляди в джоба.

— Това са доста пари за има-няма час работа — каза Скот.

Ник вдигна рамене.

— И двайсет процента от тях са за мен.

Двамата влязоха в павилиона на Golfazon.com, където бяха изложени стикове, топки, ръкавици, обувки, дрехи и всякакви други принадлежности за голф. Отстрани бяха застанали две сладки, сексапилни момичета и млад мъж, който се запъти към Ник.

— Как си, приятелю? Намери ли ми заместник на Трей?

— Какво ще кажеш за Брет?

Човекът направи гримаса.

— Стига, бе! Брет изглежда толкова смотан и невзрачен.

— Вик?

— С това телосложение на пенсиониран счетоводител…

— Дони Паркър? Току-що спечели „Хюстън Класик“.

— Да, ама е женен за порнозвезда. След Трей искам човек с безукорна репутация.

Ник се засмя.

— А не искаш ли някоя девственица?

— Тук няма такива — обади се едното от момичетата и двете с приятелката й се изкискаха.

Ник се обърна към Скот.

— Скот, запознай се с Брад Дики, вицепрезидент на Golfazon.com, които отговарят за рекламата. Те са нещо като Amazon.com в голфа.

Двамата се здрависаха и Скот се представи:

— Скот Фени.

Като чу името, Брад издърпа ръката си, сякаш бе пипнал коприва.

— Мъжът на Ребека?

— Адвокатът й. Бих желал да ти задам няколко въпроса, Брад.

— По-добре говори с адвоката на фирмата.

— Как предпочиташ, Брад: да разговаряш с мен сега или да даваш показания като свидетел по делото?

Брад погледна умолително Ник, който вдигна рамене и каза:

— Говори сега с него, Брад, за да те зачеркне от списъка.

— Какъв списък?

— На заподозрените.

Брад помисли и каза:

— Елате да седнем.

Тримата се настаниха на една отдалечена масичка в задната част на павилиона и Брад им описа задълженията си: да пътува от турнир на турнир и да набира играчи за рекламни лица на продуктите на фирмата. Макар и далеч от мащабите на корпорация като „Найки“, обясни той, имали твърде подобна маркетингова стратегия: да залагат на млади, но вече доказали се и перспективни играчи.

— Можеш да произвеждаш най-великия продукт, но ако баровците в кънтри клуба не го свързват с познато лице, което вдъхва доверие, никой няма да го купи. Ние си бяхме въобразили, че Трей е нашият Тайгър, но не се получи.

— И сте поискали да прекратите договора му?

— Ти би ли желал един наркоман да те рекламира?