Споделени тайни [calibre 3.15.0]

Опитах се да се изскубна, но той здраво ме държеше. И тогава влезе Емъри.

Трябваше да стигна там по-бързо, но благодаря на Бог за Емъри.

— Това е всичко, което се случи, Оуен. Той спря и после си тръгна.

Вдигам ръка към устната й и докосвам мястото, където кърви.

— А това? Той ли го направи?

Тя свежда поглед и кимва. Мразя да виждам срама по лицето й. Това е последното,

което тя би трябвало да изпитва.

— Обади ли се в полицията? Искаш ли сега да се обадя? — Понечвам да стана от

леглото и да й донеса телефона, но очите й се разширяват и тя отрицателно клати глава.

— Не — изрича уплашено. — Оуен, не мога да съобщя за това.

Застивам за миг, просто за да се уверя, че правилно съм я чул. Пускам я, сядам изправен

и се извръщам с лице към нея. Не разбирам и недоумяващо накланям глава.

— Трей те напада в апартамента ти, а ти няма да съобщиш за това?

Тя отвръща поглед, лицето й още повече посърва от срам.

— Знаеш ли какво ще се случи, ако съобщя за него? Лидия ще обвини мен. Никога няма

да ми позволи да видя Ей Джей.

— Погледни ме, Обърн.

Тя извръща глава и аз вземам лицето й в шепите си.

— Той те е нападнал. Лидия може и да е кучка, но никой няма да те вини, ако разкажеш

за постъпката му.

Тя се измъква от ръцете ми и унило клати глава.

— Той знае, че съм спала с теб, Оуен. Разбира се, че ще бъде бесен, след като е разбрал,

че съм му изневерила.

Затварям очи. Сърцето ми бие толкова силно. Мисля, че то има нужда да напусне тази

стая.

— Ти го защитаваш?

Последвалата тишина ме съсипва. Ставам и се отдалечавам от леглото към прозореца.

Опитвам се да я разбера. Опитвам се да намеря смисъл в думите й, но в тях няма

никакъв шибан смисъл.

— Ти не си съобщил, че е нахлул в ателието ти. Това е същото.

Тутакси се извръщам с лице към нея.

— Не съобщих, защото изгубих доверието във властите, Обърн. Ако обвиня Трей, ще

изглежда като жалък акт на отмъщение. На него ще му се размине, а аз само ще влоша

положението си. При теб е съвсем различно. Той физически те е нападнал. На света няма

абсолютно никаква причина да не съобщиш за това. Ако не го направиш, за него това ще е

покана да го направи отново.

Вместо да спори с мен, Обърн става спокойно и приближава към мен. Обвива ръце

около кръста ми и заравя лице на гърдите ми. В отговор аз здраво я прегръщам. Внезапно се

чувствам много по-спокоен, отколкото преди няколко секунди.

— Оуен — подхваща тя, ризата ми леко заглушава думите й, — ти не си баща, затова не

мога да очаквам да разбереш решенията ми. Ако съобщя за него, нещата само ще се влошат.

Аз трябва да направя всичко, което е по силите ми, за да не засегна отношенията ми с моя

син. И ако това включва да простя на Трей и да му се извиня за случилото се между нас…

тогава точно това и ще направя. Не очаквам да ме разбереш, но ми е нужна подкрепата ти. Ти