Нов патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-512-0
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нов патрул». Краткое содержание книги:
Отново набрах Семьон.
— Да? — откликна той с любопитство.
— Още един въпрос. Как протича обредът по отричането от Сатаната при кръщене?
— Заставаш с лице на запад. Отчето пита дали се отричаш от Сатаната и от делата му. Три пъти се отричаш на глас, плюеш на запад…
— Благодаря! — Отново прекъснах връзката.
Лас мълчеше, вкопчен във волана и гледайки пред себе си. Вече бяхме пресекли московското Околовръстно.
— Какви други сложни моменти ще има? — почти плахо попита той.
— Потапяш се, отричаш се — започнах да изброявам с пръстите на ръката си. — И третата крачка е… имай предвид, че в църквата всичко е по три пъти, защото Бог е триединен. Третата крачка е — излизаш от купела и обикаляш тичешком църквата три пъти, обратно на часовниковата стрелка…
— Гол? — ужаси се Лес. — Без гащи?
— Разбира се. Като Адам старозаветния, безгрешен преди вкусването на плода от Дървото на познанието!
Фразата се роди спонтанно, но звучеше доста убедително.
— Ами… щом трябва… — каза тихо Лас.
— Да беше влязъл в която и да е църква — смъмрих го аз. — Дори и корумпирана. И да си беше купил книжка с пояснения.
— Неудобно ми е да влизам в църква — призна си Лас. — Не стига, че не съм кръстен, но отгоре на всичко съм и вълшебник! Мамка му, дали да не отложа кръщенето? Щом трябва да тичам гол около църквата… ще походя на фитнес, ще се понапомпам…
— Добре, относно тичането около църквата — това не е истина — смилих се аз. — Но все пак бих те посъветвал да проявиш повече сериозност по въпроса.
— Колко сложно е всичко… — въздъхна Лас, завивайки към терминала. — Ние към „Д“ ли сме?
— Да, в новия — потвърдих аз.
— Какво пък, ще опитаме с Божията помощ! — каза Лас.
Осъзнах, че пламенността на новака не е угаснала у него.
Глава 2
На летището двамата с Лас се разделихме. Той отиде да общува с хората — способностите му бяха напълно достатъчни, за да му споделят всичко до дупка. На първо място на Лас му предстоеше да поговори с техниците, подготвили злополучния (или по-правилно ще е да се каже — късметлийския?) „Боинг“ за полет, после с диспечерите, и ако се получеше — и с екипажа. А аз отидох при дежурещите на летището Различни.
Както беше по устав, те бяха двама — Тъмен и Светъл. Нашия, естествено, го познавах — Андрей, младеж, пето равнище, появяваше се рядко в офиса, постоянно работеше на летището. Тъмния го бях виждал няколко пъти, когато на самия мен ми се беше налагало да летя донякъде или да се връщам отнякъде.
Разбира се, те вече бяха в течение на случилото се. И Андрей, и възрастният Тъмен на име Аркадий обсъдиха с удоволствие с мен историята със самолета — само дето не знаеха и не можеха да ми кажат нищо полезно. Сред Тъмните хлапето вече беше получило ироничното прозвище „Момчето, което не полетя“, това май беше всичко ценно, което научих. А освен това забелязах, че отношенията между Андрей и Аркадий са съвсем приятелски и мислено си отбелязах да препоръчам по-честа смяна на дежурните. По принцип приятелските отношения между Различните не са забранени. Случват се такива неща… аз самият бях приятел със семейство вампири, а в Петербург даже има уникално семейство от Светъл вълшебник и Тъмна прорицателка, наистина, и двамата не работят в петербургските Патрули… Но в случая с младия Светъл и опитния Тъмен се появяваше риск от нежелателно влияние.
Най-добре да се подсигурим.
С тази мисъл пообикалях още малко из летището, открих чакащ на опашката пред регистрацията вампир, от скука проверих регистрационния му печат — всичко беше наред. Теглеше ме отново да пийна една бира, но това вече би било прекалено. От друга страна… сега не се налагаше да шофирам… улових се, че се мотая все по-близо и по-близо до бара.
За щастие се появи Лас — бодър и весел. С облекчение се извърнах от кафененцето и му помахах с ръка.
— Деветдесет и четири процента! — съобщи ми той радостно.
Повдигнах въпросително вежда — е, във всеки случай се опитах да изобразя именно това.
— Отдавна ме занимаваше въпросът колко хора си бъркат с пръст в носа, когато са сигурни, че никой не ги вижда. Та така, анкетирах точно сто души, и деветдесет и четири от тях си признаха!
За секунда ми се стори, че Лас се е побъркал.
— И ти пита хората за това, вместо да търсиш нещо странно?