Нов патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-512-0
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нов патрул». Краткое содержание книги:
— Е, как… трепереща твар ли съм, или имам право?5 — попитах аз.
— Антоне, най-смирено поднасям извиненията си — каза Хесер.
— Той вече се извини пред останалите присъстващи — добави Олга. — Антоне, прости на стария глупак.
Седнах и потърках слепоочията си. Главата не просто ме болеше, а изглеждаше удивително пуста и кънтеше.
— Кой съм аз? Къде съм? Кои сте вие? Не ви познавам! — промърморих аз.
— Антоне, моля те да приемеш извиненията ми… — повтори Хесер.
— Шефе, откъде решихте, че съм под чуждо влияние? — попитах аз.
— Не ти ли се струва странно, че след като си изпратил госта си, ти си решил да пиеш бира в смотано и скъпо кафене, макар че си знаел, че ти предстои да шофираш?
— Струва ми се. Но така се стекоха нещата този ден.
— А че именно в момента, в който внезапно реши да поостанеш на летището, пред очите ти е спретнало истерия момче предсказател?
— Животът се състои от съвпадения — философски отбелязах аз.
— А това, че самолетът благополучно е долетял до Барселона?
Ето тук ме хвана неподготвен.
— Как така е долетял?
— Нормално. Бръмчейки с мотора и поклащайки крила. Долетял, разтоварил хората и час по-късно отлетял обратно.
Поклатих глава.
— Борис Игнатиевич… Аз, разбира се, не съм предсказател. Но понякога проверявам целенасочено вероятността за едно или друго събитие… Момчето ревеше за катастрофа. Погледнах аурата му — Различен, неиницииран, в спонтанен изблик на сила. Започнах да преглеждам линиите на реалността — самолетът падаше. С вероятност деветдесет и осем процента. Може би… е, нали няма абсолютно точни предсказания… Да не са изплували тези два процента?
— Да допуснем. А как още можеш да интерпретираш случилото се?
— Провокация — казах аз неохотно. — Напомпали са момчето със сила, окачили са му фалшива аура. Добре познат похват, Вие самият… Хм. Е, после детето изпада в истерия, чувам воплите му, започвам да проверявам вероятностите… да допуснем, че те също са изкривени.
— С каква цел? — попита Хесер.
— Да ни накарат да изхабим напразно правото си за намеса от първо равнище. Самолетът не е имал никакво намерение да пада, хлапето не представлява интерес. А ние, като последни идиоти, сме дали празен изстрел.
Хесер вдигна назидателно пръст.
— Но ние така или иначе нямахме право на намеса!
— Имахме — промърмори Хесер. — Имахме и имаме. Но то е запазено лично за мен. Ако се беше обърнал пряко към мен… щях да разреша намеса.
— Виж ти… — казах аз. — Е, в такъв случай… наистина е съмнително. А хлапето какво е?
— Пророк… — призна Хесер с неохота. — С голяма сила. И върху теб няма никакви следи от въздействие. Така че може би си прав.
— Но самолетът не е паднал — каза тихо Олга.
Никой не отговори.
— Пророците не грешат — рече Хесер след малко. — Момчето е пророк, тъй като е направило предсказания за своята съдба и за съдбата на Висш Различен. Но самолетът не е паднал. Ти не си се намесвал в събитията…
И в този момент загрях.
— А Вие всъщност не сте проверявали дали съм бил под влияние, или не — казах аз. — Проверявали сте дали не съм спасил самолета без разрешение.
— И това също. — Хесер дори не се смути. — Но не исках да изказвам тази причина пред колегите.
— Много благодаря.
Изправих се и тръгнах към вратата. Хесер изчака да я отворя и едва тогава се обади:
— Трябва да ти кажа, Антоне, че много се радвам за теб. Радвам се и се гордея.
— И за какво по-точно?
— За това, че не си се намесил без разрешение. И дори не си прибягнал до разни човешки глупости, като телефонни обаждания за бомба в самолета…
Излязох и затворих вратата след себе си.
Искаше ми се да изкрещя или да ударя с юмрук в стената.
Но се държах. Бях невъзмутим и студен.
Та нали наистина не бях прибягнал до „разни човешки глупости“! Дори не ми беше хрумнало. Убедих се, че нямаме никаква законова възможност да спасим двеста души, и спасих един Различен и майка му.
5
Перифраза на думи на героя Разколников от романа на Достоевски „Престъпление и наказание“. — Бел.прев.