Били Стрейт [bg]

Стю продължи разговора си с Ливит, а Петра остана до трупа, самоназначи се за пазач. Охраняваше тленни останки?

Като малко момиче в Аризона ходеше на излети с баща си и брат си Дик. Тогава намираше много сменени кожи, дантелени остатъци от змии и гущери, събираше ги и се опитваше да плете от тях по-дебели върви. Те обаче се превръщаха на прах в ръцете й и оттогава смяташе влечугите за много крехки и не толкова страшни същества.

Но все пак продължиха да тровят сънищата й години наред. В кошмарите й се явяваха скорпиони, диви котки, бухали, крастави жаби, летящи буболечки, паяци „черни вдовици“, безкраен поток от същества, които прииждаха по междущатското шосе.

Бедният татко, всяка вечер бе осъден на едночасова повинност, трябваше да разказва приказки и плоски смешки, да търпи постоянните й маниакални пристъпи, ритуалите на безкрайните проверки за безопасност, за да може най-малкото му дете най-накрая да заспи и да остави самотния си родител да си почине.

Какво ли правеше, когато най-накрая остана сам?

Доколкото го познаваше, използвал е всяка свободна минута, за да проверява студентски работи и да пише учебници, които никога не завършваше. С една голяма чаша „Чивас“ за подсилване. Знаеше, че държи бутилка в нощното си шкафче. Тя бързо се изпразваше, въпреки че никога не го бе виждала пиян.

Професор Кенет Конър, физиолог антрополог със средна репутация, беше поразен от Алцхаймер и почина преждевременно преди близо две години. Помнеше този ден. Беше гонила един откраднат мерцедес чак до Мексико, когато от участъка й предадоха съобщението от болницата. Церебрален кръвоизлив. Хубаво име за удар. Неврологът заключи, че мозъкът на баща й е бил отслабен от болестта.

Баща й бе специализирал генетика на безгръбначните, събираше черупки, кожи, черепи и крила на насекоми, всякакви органични остатъци. Малката им къща край шосето извън Финикс беше претъпкана с вкаменелости и животински остатъци и миришеше като занемарен музей. Беше добър човек и грижовен баща. Майката на Петра бе починала при нейното раждане, но баща й никога не й отправи и един упрек, въпреки че бе сигурна, че я вини за смъртта на жена си. Но тя сама се наказа достатъчно, преживя труден пубертет и непрекъснато предизвикваше скандали с баща си, докато той най-накрая бе принуден да я изпрати в пансион, където да се изживява като жертва.

В завещанието си бе отбелязал, че иска да го кремират и тя и братята й изпълниха това условие и разпръснаха праха му от едно скалисто плато посред нощ.

Всеки чакаше някой друг да заговори.

Най-накрая Брус наруши мълчанието: