![Били Стрейт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/7/bili-strejt-bg-download.jpg)
Били Стрейт [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Петра Конър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-696-8
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:
Една от книгите, която Тъпака скъса, беше от френски учен на име Жак Кусто. В нея пишеше за октоподи и сепии. В една от главите се разказваше как октоподите могат да се слеят с цвета на околната среда. Не съм октопод, но знам как да се скрия от чужди погледи.
Взимам някои неща скришом, но това не значи, че съм крадец.
Намерих същата книга за октоподите в библиотеката, взех я и после я върнах.
Взех и книгата за президентите, но си я оставих.
Никой не я беше поръчвал от девет месеца, поне така пише на талона й.
Библиотеката в Уинстън беше жалка. Намираше се в малко помещение до общинската зала, която никой не използваше и през повечето време стоеше затворена. Библиотекарката винаги ме гледаше така, сякаш се каня да открадна нещо, но най-смешното беше, че аз изобщо нямах такова намерение.
В библиотеката в Хилхърст също има една възрастна жена, но тя през повечето време си седи в кабинета, а тази, която всъщност записва книгите, е млада хубава мексиканка с много дълга коса. Веднъж ми се усмихна, но аз се направих, че не й обръщам внимание и усмивката й застина, сякаш я бях полял със студена вода.
Не мога да получа карта за библиотеката, защото нямам адрес. Използвам следната техника: влизам вътре и се преструвам на дете от основното училище „Кинг“, което има домашни. Сядам сам на маса и чета и пиша известно време, обикновено решавам задачи. После се връщам при полиците.
Някой ден ще върна книгата за президентите. Дори и да я задържа завинаги, никому няма да липсва. Вероятно.
Да изглеждаш като малко безобидно дете си има и преимущества. Понякога можеш да влезеш незабелязано в магазина и да вземеш разни неща, без да те хванат. Знам, че това е грях, но без храна умираш, а самоубийството също е грях.
Освен това хората не се страхуват от деца, поне не от бели деца, затова ако помолиш някого за малко пари, той в най-лошия случай ти се усмихва. С други думи — какво могат да ми кажат? Намери си работа, хлапак!
Едно нещо със сигурност научих в Уинстън: ако ядосваш хората, задължително ще бъдеш наранен.
Може би Господ ми помага, като ме е направил дребен за възрастта ми. Но все пак ми се иска след време да порасна.
Преди да затъне, мама понякога хващаше брадичката ми и казваше: „Я се погледни. Ти си ангел. Истинско херувимче“.
Мразех тези думи. Все едно бях обратен.
Няма начин да разбереш кое е безопасно. Избягвам всички хора, а паркът е най-подходящото място за това — 17 квадратни километра тишина и спокойствие.
Благодаря ти, откачен господин Грифит.
Той се опитал да убие жена си, като я застреля в окото.
4.
За осем месеца Петра беше работила по двайсет и едно убийства, някои от тях много страшни. Но нищо не можеше да се сравни с това. Дори и сватбата на Ернандес.
Жената изглеждаше размазана. Беше потънала в кръв. Направо удавена в нея, като плод, натопен в шоколад. Отпред роклята й беше съсирена сивкава пихтия, а от прорезите в плата стърчаха накълцани органи. Дрехата й беше от някаква коприна, която не можеше да задържи кой знае какви следи. И кръвта удобно прикриваше всеки опит да се вземе нещо от трупа. Може би убиецът беше пипал бижутата й.
Със Стю пристигнаха по тъмно и завариха мрачни лица, наелектризиран от радиостанции ефир, истинска феерия от премигващи червени светлинки. Взеха показания от парковите служители, които намерили тялото, и зачакаха изгрева, за да огледат по-добре жертвата.
Кръвта, засъхнала и придобила кафеникави оттенъци, покриваща цялото тяло и асфалта около него, се бе разляла по паркинга на вадички, някои от които още лепкави.
Петра застана до трупа и скицира терена, като си отбелязваше всички рани, които можеше да види. Най-малко седемнайсет пробождания — и това беше само отпред.
Наведе се колкото може по-близо, без да докосва нищо, и разгледа разкъсаната плът. Долната устна беше почти отнесена, лявото око — кървавочервена пихтия. Всички поражения бяха в лявата част.
Ех, да можеш сега да видиш отнякъде своето гнусливо дете, татко!
Двайсет и един трупа преди това не я бяха уплашили, но този, особено под ярката слънчева светлина, я накара да й се повдигне. После се случи нещо още по-лошо — изпита болезнено състрадание.
Горката. Горкичката, как стигна дотук?