Били Стрейт [bg]

Да, татко, разкрих го, няма майтап.

Можеше да си представи изумената усмивка на баща си, ако видеше как се е преобразило малкото му, треперещо от фобии момиченце.

Делова жена.

Тя поглъщаше утринния въздух. Беше свеж, усещаше се миризмата на борове. Изведнъж се почувства уморена от чакане и й се прииска да направи нещо, да научи нещо.

Най-накрая Стю се отдалечи от Ливит, премина под полицейската лента, излезе от паркинга и тръгна към мястото, където бяха спрени полицейските и следователските коли. Проявяваше обикновената си методичност, казваше на полицаите какво да правят, какво да не правят, какво да вземат за анализ. Следователят потегли с колата си, а служителите от моргата останаха още малко. Слушаха рап в камионетката си, басите бяха много високи.

Всички чакаха фотографа и хората, които щяха да отнесат тялото, преди да пуснат кучетата в горичката над паркинга.

Стю говореше с някакъв униформен, като едва движеше устните си, а благородният му профил се открояваше ясно на слънчевата светлина.

Началник Бишъп. Ако преди това не получи голяма роля в киното.

Две седмици след като станаха партньори, той извади портфейла си, за да плати обяда в ресторанта на Масо и Франк и тя видя до кредитната му карта документа за членство в актьорската гилдия.

— Ти актьор ли си?

Бялата му кожа порозовя и той затвори портфейла си.

— Стана съвсем случайно. Преди няколко години дойдоха в участъка, снимаха „Улицата на убийствата“ на Булеварда и искаха истински ченгета за статисти. Досаждаха ми, докато не се съгласих.

Петра не можа да се сдържи:

— И кога ще оставиш отпечатъците от ръцете и краката си в цимента?

Морскосините очи на Стю станаха по-дружелюбни.

— Това е невероятно тъпа работа, Петра. Много егоцентрична. Знаеш ли как се наричат хората от този бранш? Индустрия. Сякаш произвеждат стоманени отливки. — Поклати глава.

— Какви роли си играл?

— На случайни минувачи. Дори не нарушиха работния ми ритъм. Повечето снимки се правят вечер и ако си тръгна от центъра след това, избягвам задръстванията по шосето. Така че не съм си губил времето. — Ухили се. Беше време за откровения и двамата добре го разбираха.

В отговор Петра му се усмихна лукаво.

— Имаш ли агент?

Той стана моравочервен.

— Значи имаш?

— Ако работиш с тях, имаш нужда, Петра. Те са акули и десетте процента си струват, щом някой друг се оправя с тях.

— А имал ли си роли с реплики? — Петра беше истински заинтригувана, но едва сдържаше смеха си.

— Ако мислиш, че „Не мърдай, боклук“ и „Ще стрелям“ са реплики.

Петра допи кафето си, а Стю се зае с минералната си вода.

— И кога учиш сценариите си? — попита тя.

— О, я ме остави на мира! — отвърна той и пак отвори портфейла си да извади пари.