Маската на смъртта [bg]

Но така и не спря да се плаши. Една от вратите на горния етаж се хлопна и макар това да бе Трикси, която отиваше до тоалетната, той се стрелна към първата ниша, попаднала пред погледа му.

В солариума Учителя седеше с чаша току-що приготвен чай от мента с лимон. Суами бе поискала спешно да го види, ала очевидно не бързаше да говори. В негово присъствие хората винаги се смущаваха, все едно какво ги бе накарало да го потърсят за съвет. Край него проблемът им изведнъж ставаше някак маловажен.

От друга страна, мислеше си тя, елегантно подвила крака на меката възглавница, беше твърде късно за думи. Злото беше сторено. Тя вдигна очи към своя духовен водач, огледа деликатните му ръце, унесеното му изражение, крехките му рамене. Трудно можеше да се разсърдиш на този човек. Беше толкова чистосърдечен, тревожеха го единствено проблемите на духа. Както бе отбелязала веднъж Джанет, бе влюбен в идеала за чистота и виждаше доброта в абсолютно всичко. Суами си представи своя груб и безцеремонен баща, който щеше се да появи всеки момент, и предишните й остри терзания я връхлетяха отново.

Гай Гамлин имаше с духовните неща толкова общо, колкото и разярен носорог, а и бе известно какви бъркотии оставя зад гърба си. Учителят едва ли си представяше колко безцеремонен и агресивен е той, колко тревога предизвиква, когато се развихри, колко е стръвна алчността му. А Учителя вярваше, че у всеки човек има нещо божествено и винаги има начин да го достигнеш, стига да си достатъчно търпелив и изпълнен с обич.

— Не бих предложил това посещение, ако не бях убеден, че моментът е подходящ. — Суами вече бе свикнала с умението на Учителя да чете мислите й и продължаваше да мълчи. — Време е цялата натрупана горчивина да започне да се лекува, дете. Тя само ще ти навреди — продължи той.

— Наистина се опитвам — промълви момичето, действително провело мъчителна борба със себе си през последната седмица. — Но така и не разбирам защо той трябва да идва тук. Няма да променя решението относно парите, ако това е причината.

— Да не подхващаме тази тема отново. — Мъжът се усмихна. — Знам кога съм стигнал до задънена улица.

— Не ги ли приемеш, ще отидат за благотворителност. Нямаш представа какво причиняват парите на хората, Учителю. Всички те гледат особено. Мислят за теб по съвсем друг начин. Те вече… — лицето й се промени: стана угрижено, чертите й се размазаха, устните й потрепнаха.

— Вече какво?