Да играеш с огъня [bg]

Майка й седеше там, а до нея — пискливата й птицеподобна леля Берилия.

— Добро утро — смънка Валкирия и се насочи право към шкафа със зърнените закуски.

— Здравей, милинка — отвърна майка й.

— Добро утро, Стефани — поздрави я чинно леля й.

— Берилия — върна поздрава Валкирия.

— Как върви училището?

Валкирия изсипа малко корнфлейкс в купата си и ги заля с мляко. Не си направи труда да седне.

— Бива.

— Старателно ли учиш? Моите момичета не спират да се учат. Взели са това от моята страна на семейството, струва ми се. Възпитала съм ги в ценни работни навици.

Валкирия смотолеви нещо през лъжицата в устата си, изпълнена със съмнение във всяка дума на Берилия. Леля й не я харесваше и Валкирия не харесваше леля си. Берилия не харесваше племенничката си, защото Гордън я направи наследник на цялото му имущество, а Валкирия не харесваше леля си, както и чичо си Фъргус, просто защото бяха неприятни хора.

Баща й влезе, обут в елегантни панталони, жилетка и вратовръзка около голия му врат. Смигна на Валкирия и после забеляза снаха си.

— Берилия… — Опитът му да скрие смущението си се оказа напълно неуспешен.

— Дезмънд, добро утро.

— Берилия, какво правиш тук? Не е дори осем. Знаеш, че не обичам да те виждам преди първото си кафе.

Берилия се засмя по онзи отвратителен неин фалшив начин.

— О, Дезмънд, такъв си шегаджия! Исках само да поговоря с Мелиса, това е. Имаме много неща да организираме за утре вечер.

— О, мили боже, семейното събиране…

— Ще бъде чудесно!

— Но как? Ти ще си там — объркано отвърна Дезмънд и Валкирия почти се задави със закуската си.

Майка й го погледна.

— Забравил си си ризата.

— А, да, затова дойдох. Нямам нито една чиста.

— Зад вратата е.

Той се обърна и забеляза снежнобялата риза на закачалката. Потри доволно ръце и се зае да я облича. Бащата на Валкирия не обичаше вратовръзките. Притежаваше строителна компания и си мислеше, че ще я кара с работни ботуши и дънки всеки ден, но от време на време му се налагаше да се изтупва — да се прави на цивилизован, както се изразяваше.

— Хей, Стеф — каза той, — чакаш ли с нетърпение да почне учебният ден?

— О, да! — отвърна дъщеря му с престорен ентусиазъм.

— Какво мислиш, че ще научиш днес?

— Не мога и да си представя. Може би ще се науча да изваждам.

Баща й махна с ръка.

— Изваждането е силно надценено. Като събирането е, само че наопаки. Няма да ти трябва.