Да играеш с огъня [bg]

— Скълдъгъри, Валкирия. Толкова се радвам да ви видя. Какво води най-ценните детективи на Убежището при мен. Предполагам, че сте тук по работа?

— Правилно предполагаш — отвърна Скълдъгъри. — Аз пък предполагам, че вече знаеш защо сме тук.

— Чакай да помисля… заради един наскоро освободил се от затвора барон, може би? — попита тя с престорена усмивка. — Искате да знаете дали съм чувала някои особено сочни клюки?

— Чувала ли си? — попита Валкирия.

Чайна се поколеба, огледа се и ги дари с още една усмивка.

— Да поговорим насаме.

Тя ги поведе извън библиотеката, към луксозния й апартамент. Скълдъгъри затвори вратата, а тя се настани в едно кресло.

— Кажи ми, Валкирия, какво знаеш за барон Венгос?

Валкирия също седна на фотьойла срещу Чайна, но Скълдъгъри остана прав.

— Не много. Опасен е, това знам със сигурност.

— О, да — съгласи се Чайна, а сините й очи уловиха светлината от лампата. — Много е опасен. Фанатичен последовател на Безликите, а няма нищо по-страшно от фанатик. Заедно с Нефариан Серпин и лорд Вайл, той бе сред най-доверените генерали на Меволент. На него бяха възложени най-тайните им операции. Чувала ли си за Гротескния, скъпа моя?

Валкирия поклати глава.

— Преди да бъде заловен, на Венгос бе наредено да съживи Безлик от останките, открити в отдавна забравена гробница.

— Но това възможно ли е? — намръщи се Валкирия. — Да съживят Безлик след толкова време?

Този път й отговори Скълдъгъри.

— Венгос се оказа неспособен да го върне към живот цял, затова той използва части и органи и от други създания и така получи хибрид, който нарече Гротескния. Но дори тогава все още му липсваше една съставка.

— Всъщност две — поправи го Чайна. — Първо, имаше нужда от силата на некромант, за да го съживи, а след това — някакъв начин да го поддържа жив. Когато лорд Вайл умря, той реши, че може да използва силата му. Вайл беше некромант. Некромантите имат традицията да вложат цялата си мощ в някой предмет, в случая с Вайл — в броня.

— Значи ако Венгос сложи тази броня — рече Валкирия, — би имал цялата сила на Вайл…

— Само че не успя да я намери — каза Скълдъгъри. — Лорд Вайл умря сам, а бронята му изчезна.

— Ами другата липсваща съставка? Открил ли е какво му трябва?

— От това, което съм чула, да — отговори Чайна.

— Е, какво е?

— Той знае. Ние — не.

— Аха.

— За наше щастие, както и за щастие на света, Скълдъгъри беше подръка да осуети плановете на Венгос, преди да се добере до бронята и да вземе мистериозния липсващ компонент. Проследи барона до едно от укритията на врага и го залови в една от най-известните битки от цялата война. Скълдъгъри бе ранен сериозно в нея, ако си спомням правилно.