Кръвта на боговете [bg]

Агрипа изсумтя. Вечерта ставаше хладна и той разтърка го­лите си ръце.

- Самият ти каза, че благородният човек би прекарал живота си в развлечения, вино и красиви жени - посочи той.

- Значи си слушал? Не знам как си успял да го направиш покрай ужасното си хъркане. Рядък талант си, да знаеш.

Агрипа се ухили и белите му зъби лъснаха на фона на чер­ната брада.

- Бъди благодарен за произхода ми, Меценате. Мъже като баща ми са построили Рим и са го направили силен. А мъже като теб яздят красиви кончета и изнасят впечатляващи речи, както някога са правели Аристотел и Сократ на агората.

- Понякога забравям, че си образован, Агрипа. Всеки път, ко­гато те погледна, нещо в теб ми говори за безпросветен селяк.

- А пък нещо в теб ми казва, че най-много си падаш по ком­панията на мъже.

Октавиан изстена, когато чу заяждането. Главата му се вър­теше и беше изгубил представа за времето.

Хайде се усмирете и двамата. Мисля, че изядохме и изпи­хме всички зимни запаси на тези хора. Извинете се и ми помог­нете да се справим с още една кана.

Меценат повдигна вежди.

- Ама ти още ли си буден? Не забравяй, че ми дължиш един ауреус[5], ако заспиш или повърнеш преди мен. Аз лично се чувствам много свеж.

Октавиан го изгледа продължително в очите и накрая Меце­нат изсумтя и отстъпи.

- Добре, Октавиане. Извинявам се за предположението си, че черепът на Агрипа може да намери призванието си като таран.

- Не си казвал подобно нещо - отвърна Октавиан.

- Но си го мислех - защити се Меценат.

- А ти, Агрипа? Ще бъдеш ли също толкова благороден?

- Мъча се да достигна нивото му, Октавиане, но щом искаш, извинявам се, че казах, че няма да спечели толкова, колкото си мисли, като се продава на час.

Меценат се разсмя, но в следващия момент пребледня и се извърна, за да изпразни съдържанието на стомаха си. Една от стариците промърмори нещо, което той така и не схвана.