Ерек и Енида [bg]

        Кралице, тръгвам, че дългът отново ме зове на път [270] вас Бог дано ви защитава.“ В ответ кралицата тогава със вяра в неговата сила стократно го благословила. Така Ерек, младежът смел, [275] в галоп след рицаря поел, оставяйки сама в гъстака кралицата Артур да чака. А кралят имал хубав ден — пръв стигнал белия елен [280] и скоро с плячката ловците назад поели през горите към замъка Карадиган, където те били на стан. Подир вечерята богата [285] развихрила се веселбата и кралят казал, че е време от най-красивата да вземе целувка за трофея нов от днешния успешен лов. [290] В двореца всички зашумели, а рицарите — буйни, смели — споделяли един със друг, че битка май ще пламне тук. Желаел всеки с меч в ръка [295] да му докаже, че сега в двореца по-красива няма от неговата мила дама. Смутен от острите слова, месир Говен навел глава [300] към краля и му казал: „В двора царят враждата и раздорът. Заради ценната награда току-виж пламнала и свада, че рицарите се кълнят [305] до бой да стигнат този път.“ Тогава кралят промълвил: „Кажете, племеннико мил, как без да се посрамя мога да превъзмогна таз тревога?“ [310] Събрали на съвет голям най-знатните барони там. Явил се крал Идер19 (поред той бил поканен най-напред), след него — крал Кадиолан20, [315] съветник в мир, смел воин в бран, Жирфле и Ке21 и не един барон със крал Амаугин22 и още рицари сърцати дошли във кралските палати. [320] Но пламнал спор с такава сила, че Гениевра се явяла, разказала им своя случай и всеки край Артур научил за злия рицар, за джуджето, [325] като барона си проклето, което жегнало със бича съпътстващото я момиче, как после то се възмутило и от Ерек, и го ранило, [330] а той след рицаря поел, за да се срещнат на дуел, но обещал в тридневен срок да дойде, рекъл ли е Бог.