Ерек и Енида [bg]

        „Стопанино добър, простете [505] за дързостта ми, но кажете защо туй прелестно момиче в подобни дрипи се облича?“ „Ах, друже мили, бедността е бич за всеки по света, [510] тя бич е и за мойта къща. Сърцето ми се преобръща, че носи щерката ми мила наметка в кръпки, а не свила. След цял живот войни, сражения, [515] заложих своето имение, но го загубих и го взеха, а дъщеря ми скъпа дреха би имала, ако желае, ала аз бях против. Така е! [520] Тя племенница е дори на графа ни, а той пари, земи и замък притежава и би я глезил до забрава. Тук всеки рицар би желал, [525] било барон, било васал, да има нейната ръка, но аз не ще я дам така, защото искрено жадувам да й даде Бог да добрува [530] и кралски син, или пък княз да доведе съдбата в нас. Уверен съм, че всеки крал със щерка ми би се гордял. Нали сам виждате, че няма [535] от нея по-красива дама?