Ези-тура [bg]

Гласът на Соломон едва се чуваше:

— Видя как съм застанал и ме изненада от другата страна. Край на играта.

— Но той те финтира, а това е нарушение, което не беше отбелязано. Всъщност ти беше ощетен.

Соломон се ухили. За момент видях чара, който беше подкосил краката на Виктория.

— Право в целта, Ласитър. Не обичам да се жалвам за това неотбелязано нарушение, защото звучи като оправдаване.

— На това също се възхищавам.

— Каквото и да кажа, каквото и да направя, пак ще съм Соломон Безнадеждния.

— В това има урок — казах.

— Че не можеш да се доверяваш на реферите?

— Това не е далече от истината всъщност. Съдията беше прекалено страхлив, за да свири това нарушение в шампионския мач. Точно както някои съдии в съдебната зала се боят да подпишат оправдателна присъда, колкото и калпави да са доказателствата на обвинението.

— Разбирам, Ласитър. Обществените правила невинаги действат. Те са ограничени от човешките слабости.

— Точно така. Виж съдебната система. Калпави съдии. Лениви адвокати. Заспали съдебни заседатели. Понякога невинните влизат в затвора, а виновните излизат на свобода.

— По този въпрос съм с теб, Ласитър. — Прозвуча определено възторжено. — Работата ти е да направиш всичко възможно да спечелиш дори и ако се наложи да счупиш някоя и друга чиния… или етично правило.

— Само дребните — отвърнах. — Не бих подкупил ченге и не бих излъгал съдия, не използвам и лъжесвидетелски показния.

— Няма да ти се наложи, защитнико.

— Добре тогава. Разкажи ми какво се случи онази сутрин в клуб „Анастасия“.

Следващите няколко минути Соломон разказа как руско момиче, работещо в бара, отишло при него и поискало помощ, за да си получи парите и паспорта от Николай Горев. Виктория кимаше през цялото време, което показваше, че вече е чула историята и не се появява нищо, което да противоречи на първата версия.

Тогава Соломон навлезе в интересната част.