Ези-тура [bg]

Тези мисли се въртяха в главата ми, докато шофирах на север, по Дикси Хайуей, към шосе 1-95, към ареста. Виктория Лорд се обади тази сутрин, докато режех манго за кашата на племенника си, Кип. Съдружникът в кантората на Виктория и мъжът, с когото живееше без брак, Стив Соломон, беше успял да попадне в ареста във връзка с убийството на някакъв собственик на клуб в Саут Бийч, руснак.

— Не харесвам Соломон — казах й по телефона.

Да, да, знам. Уменията ми да правя маркетинг търпят подобрение.

— Харесваш ли повечето от клиентите си? — попита ме тя.

— На практика не харесвам никой от тях.

— Обаче се изгърбваш от работа и разбиваш крепости, за да победиш.

— Да губя мразя повече, отколкото мразя клиентите си.

— Точно затова искам да те наема. Освен това си с голям опит и няма да се хванеш на дивотиите на Стив.

— Той съгласи ли се?

— Още не.

— Кажи му, че съм удрял клиенти, задето са ме лъгали.

— Нямаш представа колко пъти ми се е искало да го фрасна.

Пред мен пикап на озеленителска фирма ръсеше палмови листа и мъртви папрати по магистралата. Настъпих педала на древното си елдорадо кабрио и го изпреварих.

— Виктория, идвало ли ти е някога до гуша да представляваш клиенти, които са виновни?

— Стив се кълне, че е невинен.

— А законът предполага, че е. Обаче не говоря за него. Не се ли чувстваш гадно понякога, че почти всички са истински престъпници?

Тя замълча за момент. Може би се питаше дали се е обадила на когото трябва. После каза:

— То си върви с професията, Джейк. Ние принуждаваме обвинението да докаже тезата си. Ако успее, това не значи, че сме загубили. Системата е спечелила.

— Значи наистина вярваш в нещата, на които ни учат в университета?

— Ако не вярвах, как бих могла да продължавам напред?

„Именно“, помислих си. Не беше практикувала достатъчно дълго, за да загуби религията си, вярата в светостта на правосъдната система. Не исках да се държа като задник, така че не й казах: „Изчакай още десетина години и тогава ми се обади пак“.

Вместо това обещах:

— Ще се видя с теб и предполагаемо невинния ти партньор след час.

Познавах и двамата донякъде. Те живеят заедно в Къмкуот, а аз съм на Поинсиана, в Коконът Гроув, така че на практика сме съседи. Наскоро видях Соломон да бръмчи в квартала с баровски нов „Корвет“, червен електрик, както го наричат. Не е мой стил. И съм прекалено едър, за да се побера удобно зад кормилото на такова нещо. На номера на колата си е написал: „ВЪЗРАЗЯВАМ“ — доста добро описание на темперамента му.