Лимони на масата [bg]

Клюката говореше, че Андерш Буден прекарва толкова време с гостите на града, за да се прибира по-късно. Клюката отговаряше, че първия път, когато поискал ръката на Гертруд, тя му се изсмяла в лицето и чак след като се разочаровала в любовта си към сина на Маркелиус, започнала да забелязва добродетелите му. Клюката предполагаше, че когато бащата на Гертруд отишъл при Андерш и му предложил да поднови ухажването, преговорите не били лесни. След първия отказ управителят на дъскорезницата се бил почувствал като натрапник, дръзнал да направи предложение на такава даровита и артистична жена като Гертруд, която навремето бе свирила клавирни дуети с прочутия Шьогрен. Но доколкото клюката можеше да прецени, бракът се бе оказал успешен, макар жена му публично да го наричаше досадник. Имаха две деца, но лекарят, който израждал второто, бе посъветвал госпожа Буден да не забременява повече.

Когато аптекарят Аксел Линдвал и жена му Барбру се заселиха в града, Андерш Буден ги качи на камбанарията и им предложи да ги разходи по Хьокберг. Щом се прибра, Гертруд го попита защо не носи значката на Шведския туристически съюз.

— Защото не членувам в него.

— Трябва да те направят почетен член — заяде го тя.

Андерш се бе научил да превъзмогва сарказма на жена си с педантичност, като отговаряше на въпросите й буквално, сякаш нямаха подтекст. Това още повече я вбесяваше, но за него бе необходим щит.

— Изглеждат симпатично семейство — отбеляза с равен глас той.

— Ти всички харесваш.

— Не, скъпа, мисля, че не си права. — Искаше да каже например, че в този момент нея лично не я харесва.