Лимони на масата [bg]

— Това не е моя мисъл — каза Грегъри. — Но те уверявам, че въпросният авторитет е бил по-умен и от двама ни.

— Толкова умен, че не е вярвал в Бог, предполагам?

Да, толкова умен, искаше да каже Грегъри, точно толкова умен. Но нещо го възпря. Събираше смелост да отрича Бог само когато беше сред себеподобни скептици.

— Ако мога да попитам, сър, този човек бил ли е семеен тип?

Ха. Грегъри се замисли. Не бе съществувала мадам, нали? Единствено любовници, сигурен беше.

— Мисля, че не е бил семеен тип, в смисъла, който влагаш.

— Тогава, сър, може би не е бил много вещ по въпроса.

Навремето, замисли се Грегъри, бръснарниците са били заведения с лоша слава, сборище на безделници, които нищят последните новини; свирело се е на лютня и виола за забавление на клиентелата. Сега всичко това се завръщаше, поне в Лондон. Имаше салони, озвучени от клюки и шумна музика, управлявани от стилисти, чиито имена се появяват в светските хроники. Косата ти се измива от момичета с черни тениски, които те поемат още от прага. Върховно. Нямаше нужда да си миеш косата, преди да излезеш да се подстрижеш. Просто влизаш, помахваш свойски и се настаняваш със списание в ръка.

Брачният експерт донесе огледало и показа на Грегъри два идентични ракурса на своето произведение. Трябваше да признае, че се е получила доста хубава прическа, къса отстрани, дълга на тила. Не като на някои обрасли типове в колежа, които оставяха косите си да растат във всички посоки, пускаха си четинести бради, дълги староанглийски бакенбарди, провесени мазни опашки, каквото си щеш. Не, трябва да се намесваш съвсем леко в природата, това беше същинският му девиз. Непрестанната битка между природа и цивилизация е това, което ни дава живец. Макар че, естествено, изникваше въпросът какво разбираш под природа и какво под цивилизация. Не беше просто избор между живота на звяра и живота на буржоата. Ставаше дума за… е, за всевъзможни неща. Много му беше мъчно за Ели. Пусни ми кръв, после ме превържи. Ако си я върнеше, нямаше да се държи толкова собственически. Просто бе помислил, че са много близки, като семейство. На нея отначало й хареса. Е, поне не се беше възпротивила.

Осъзна, че фризьорът още държи огледалото изправено зад гърба му.

— Да — каза вяло той.

Човекът захлупи огледалото върху плота и смъкна тънкия найлонов плащ. Четката забръска напред-назад покрай яката му. Напомни му на джаз барабанист с гъвкави китки. Бръс-бръс. Животът беше пред него, нали?