![Боен ястреб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/2/8/boen-yastreb-bg-download.jpg)
Боен ястреб [bg]
- Автор: Блэквуд Грант, Чайковски Джим
- Серия: Тъкър Уейн #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546557100
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боен ястреб [bg]». Краткое содержание книги:
Шейн наведе глава и изпъшка.
След малко дойдоха още две полицейски коли и откараха тримата хулигани.
Тъкър се обърна към шерифа.
— Трябва ли да се навъртам наоколо?
— А искаш ли?
— Не особено.
— И аз така си помислих. Имам данните ти. Не вярвам да има нужда от показанията ти, но ако се наложи…
— Ще дойда.
— Чудесно.
Уолтън му подаде визитка. Тъкър очакваше да е на шерифството, но вместо това видя изображение на кола със смачкан калник.
— Брат ми има сервиз в Уиздъм, следващия град по пътя. Ще му се обадя да ти оправи спуканата гума на нормална цена.
Тъкър взе картичката с радост.
— Благодаря.
Тъкър потегли към мотела и докато караше, показа визитката на Каин — всъщност почти я тикна в носа му.
— Виждаш ли, Каин? Кой казва, че доброто непременно се наказва?
За жалост май го бе казал прибързано, защото когато сви към мотела и паркира, фаровете осветиха невъзможна гледка.
На пейката пред бунгалото му седеше жена — призрак от миналото му. Само че призракът не беше с бойна или синя парадна униформа. Беше с джинси, светлосиня блуза и разкопчана вълнена жилетка.
Сърцето на Тъкър прескочи. Защо Джейн беше тук? Как го беше открила?
Джейн Сабатело. Бяха минали шест години, откакто я беше видял за последен път. Погледът му попиваше всяка нейна черта, всеки сантиметър от нея, и всичко будеше отчетливи спомени, смесица от настояще и бъдеще — мекотата на пълните ѝ устни, лунната светлина, от която русата ѝ коса ставаше сребърна, радостта в очите ѝ всяка сутрин.
Тъкър не се бе женил никога, но с Джейн бяха стигнали много близо до това.
И сега тя седеше тук и го чакаше — и не беше сама.
До нея седеше дете — малко момче, сгушило се до бедрото ѝ.
За миг Тъкър се зачуди дали това момче не е…
„Не, тя щеше да ми каже“.
Най-накрая изгаси двигателя и слезе от джипа. Джейн стана.
— Джейн? — прошепна Тъкър.
Тя изтича до него и го прегърна, остана така цяла половин минута, преди да се отдръпне. Изучаваше лицето му. Очите ѝ бяха пълни със сълзи. Под силните лъчи на фаровете Тъкър видя под едната ѝ скула синина, зле прикрита с пудра.
Още по-зле прикрит беше страхът, сковал лицето ѝ.
Тя стисна отчаяно ръката му.
— Тъкър… трябва да ми помогнеш.
Хвърли поглед към детето и добави:
— Някой иска да ни убие.
2.
10 октомври,
20:22 планинско лятно време
Планини Битъррут, Монтана
Тъкър отвори вратата на бунгалото и изчака Джейн да влезе. Тя мина покрай него с изпънат гръб, с ръка на рамото на момчето. Огледа стаята, преди да влезе, и едва след като се убеди, че е празна, си позволи да се отпусне, седна на едното легло и въздъхна облекчено.
Детето — русокосо момченце на три или четири — се покатери на леглото и се гушна в майка си. Джейн го погали по главата. Клепачите му вече се затваряха.
Тъкър седна на другото легло. Коленете им почти се докосваха. Тя се отмести леко — рефлекс за предпазливост.
Може би си даде сметка какво прави, защото сложи ръка на коляното си и каза:
— Беше дълго шофиране.
Тъкър беше наясно, че не шофирането е извадило от релси коравата компетентна жена, която познаваше. Реши да не настоява, да я остави сама да започне разказа си.
Каин — с наведена муцуна, с бавно поклащаща се опашка, сякаш също долавяше напрежението ѝ — пристъпи към нея.
Джейн се усмихна. Тупна леглото до себе си и каза:
— Здравей, красавецо! Липсваше ми.
Каин размаха опашка по-енергично — разбира се, че не беше забравил Джейн, — и скочи на леглото, но достатъчно леко, за да не събуди дремещото от другата ѝ страна дете. Легна до нея и сложи глава на бедрото ѝ, почти до разрошената коса на момчето.
Джейн го почеса зад ухото, за което получи от него доволно пъшкане.
Щастливо куче.
Тъкър изчака Джейн да намести сина си по-удобно и да го завие.
Все още беше поразително красива. Лицето ѝ беше нежно, очите имаха цвета на океанските дълбини. И все още поддържаше тялото си в отлична форма — жилаво и атлетично. В армията често правеше маратонски бягания и тренираше кендо. Беше достатъчно добра и в двете и заради това я наричаха Зоро.
След като зави детето, Джейн огледа Тъкър, сякаш за да го прецени.
Той беше година по-голям от нея, сламенорусата му коса беше малко по-тъмна от нейната, телосложението му също беше атлетично, но и с повече мускули. Виждаше, че тя търси спомена за някогашния Тъкър, младежа, който я грабваше на ръце и я завърташе в кръг, когато се срещнеха, който се смееше с лекота и не се будеше посред нощ в плувнали от пот чаршафи.