Боен ястреб [bg]

„Разбирам“.

— Преди пет години срещнах един страхотен човек… Майк. Застрахователен агент, ако можеш да си представиш.

— Защо да не мога?

— Знаеш колко съм пристрастена към адреналина. Някъде дълбоко в ума си винаги съм се виждала с някой рисков тип. Ако не ти, поне тореадор, алпинист или пещерняк. Но срещнах Майк. Беше забавен, мил, сладък, хубав. — Поклати глава. Спомените я накараха да се усмихне, макар тъгата да напираше в очите ѝ. — Влюбихме се, забременях.

— И къде е Майк сега?

Джейн го погледна.

— Умря при автомобилна катастрофа. Само три седмици след като се роди синът ни. Беше толкова горд… толкова щастлив…

Тъкър не очакваше това. Имаше чувството, че някой го е ударил в корема.

— Съжалявам, Джейн.

Тя кимна и избърса една сълза.

— След това се дистанцирах от всички. Синът ми и работата ме превзеха изцяло, без остатък. Мислех си да ти се обадя в някои моменти, но не се бяхме виждали толкова дълго… Просто не знаех какво да ти кажа.

— Разбирам. — Той огледа малката стая, готов да премине към не толкова болезнена тема. Джейн го бе потърсила поради някаква конкретна причина. — Как изобщо ме намери?

Тя сви рамене.

— Имам приятели на тайни места.

Тъкър повдигна вежда.

— Добре де. Проследих кредитните ти карти. Ако наистина искаш да изчезнеш, ще трябва да поработиш още малко по въпроса.

Разбира се, тя се шегуваше, но той регистрира съвета ѝ — каза си, че е станал доста небрежен в покриването на следите си.

„Ставаш невнимателен“.

С палец и показалец Джейн прибра кичур коса зад дясното си ухо. Тъкър помнеше този жест — обичаше го, макар и да не си даваше сметка защо. Усети се, че се е втренчил в нея.

— Какво? — попита тя.

— Нищо. Къде живееш сега?

Джейн се поколеба.

— Предпочитам да не казвам. Не че ти нямам доверие. Просто колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.

Тъкър би се отнесъл с презрение към подобен конспиративен тон, ако го бе чул от някой друг. Това обаче беше Джейн, уравновесена колкото си иска, че и повече. Тя беше най-добрият анализатор на разузнавателни данни при рейнджърите, придадена към специалния батальон. В миналото с Тъкър бяха работили доста често заедно по координирането на мисии, докато тя не напусна армията, седем месеца преди него.

— Джейн, каза, че си в опасност. И че някой иска да те убие.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Може просто да си въобразявам. При моята работа вероятно е нормално да си параноик. Имам обаче Нейтън и с него не мога да поемам никакви рискове.

— Добре, разкажи ми какво се е случило.

— Нали помниш Санди Конлън?

Тъкър трябваше да се замисли за миг, преди да се сети. Беше толкова отдавна!