Среднощен танц

— Не — каза най-накрая Алекс. — Не мисля, че всеки би направил същото. — Той се изпъна. — Но стига приказки за войната. Аз самият предпочитам да не мисля за това. Как върви при теб?

Джон посочи стола и Алекс седна.

— Предполагам като при всички останали. Искаш ли питие?

Алекс кимна и Джон му донесе чаша с уиски.

— Очевидно не е точно така, лорд Блекууд.

— О, това! Направиха ме барон. Барон Блекууд. — Джон се ухили весело на Алекс. — Звучи добре, не мислиш ли?

— Много добре.

— А как се промени твоят живот през последните четири години?

— Предполагам, че не се е променил много, с изключение на последните шест месеца.

— Нима?

— Ожених се — каза Алекс със смутена усмивка.

— Наистина ли? — Джон повдигна чашата си в мълчалив тост.

— Името й е Ема. Братовчедка е на Бел.

Джон се зачуди дали жената на Алекс изглежда като братовчедка си. Ако беше така, можеше лесно да разбере как беше привлякла вниманието на херцога.

— Да предположа ли, че тя също е изчела всички творби на Шекспир?

Алекс се засмя кратко.

— Всъщност тя започна, но напоследък я държа заета.

Джон повдигна вежди при двусмисленото значение на този коментар.

Алекс незабавно улови изражението му.

— Дадох й да управлява имотите ми. Всъщност има добър усет за цифри. Може да събира и изважда много по-бързо от мен.

— Виждам, че интелигентността е семейна черта.

Алекс се почуди как Джон е научил толкова много за Бел за толкова малко време, но не каза нищо.

— Да, ами това може би е единственото общо нещо, което имат двете, освен, разбира се, тяхната необикновена способност да получават точно каквото искат, без дори да осъзнаеш как е станало.

— О?

— Ема е доста твърдоглава — каза Алекс с въздишка. Но това беше спокойна, щастлива въздишка.

— А братовчедка й не е ли? — попита Джон. — Направи ми впечатление, че е доста труден характер.

— Не, не, Бел има много силна воля, не ме разбирай грешно. Но не точно като тази на Ема. Жена ми е такъв инат, че често се впуска в ситуации без в началото изобщо да помисли за това. Бел не е такава. Тя е много практична. Много прагматична. Притежава онова ненаситно любопитство. Дяволски трудно е да запазиш тайна около нея, но трябва да кажа, че доста я харесвам. След като видях ужасното положение на някои мои приятели, считам, че съм доста щастлив с роднините на жена ми.

Алекс осъзна, че говори много по-открито от колко нормално би говорил с приятел, който не е виждал от години, но предположи, че има нещо във войната, което изковава неразрушима връзка между мъжете и това вероятно беше причината да говори с Джон, сякаш не са минали четири години от последната им среща.