Среднощен танц
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Среднощен танц». Краткое содержание книги:
Остави главата си да се отпусне върху масата. Майката на Ана беше доста нервна, нали? Лицето й, бръчките от притеснение и страх, се рееха в ума му. И Ана, бедното дете, едва ли й бе приятно присъствието на тези мъже наоколо. Особено на такива като Спенсър.
Той чу силно тропане от горния етаж. Нищо различно от обичайното.
Спенсър. О, да, този за когото мислеше.
Трън в задника, това беше той. Винаги притесняваше местните, като не се тревожеше за нищо друго, освен за собственото си забавление.
Още едно тропане.
Какво беше казал той — отивал да търси развлечение. Това беше типично за него.
Още един странен звук — този звучеше като женски писък. Джон се огледа наоколо. Никой друг ли не го чуваше?
Изглежда никой не реагираше. Може би защото той беше най-близо до стълбите.
Мисля, че това място е узряло за забавления.
Джон потри очите си. Нещо не беше наред.
Той стана, закрепи се за масата, за да успокои гаденето, което разлюля тялото му. Защо имаше странното чувство, че нещо не е както трябва?
Още едно тропане. Още един писък.
Той тръгна бавно към стълбите. Какво не беше наред? Шумът стана по-висок, докато вървеше по коридора на втория етаж.
И тогава го чу отново. Този път беше по-ясно.
— Неее. — Гласът на Ана.
Джон изтрезня на момента. Той се втурна през вратата, като я остави да виси на едната й панта.
— О, боже, не — извика той. Джон едва виждаше Ана, крехката й фигура беше изцяло под Спенсър, който нахлуваше неумолимо в нея.
Но той можеше да чуе риданията й.
— Неее, неее, моля, неее.
Джон не спря да помисли. Полудял, той издърпа Спенсър от момичето и го запрати срещу стената.
— Какво по дяволите… Блекууд? — Лицето на Спенсър беше станало на петна и червено като члена му.
— Ти, копеле — задъха се Джон и ръката му се отпусна върху пистолета му.
— За бога, та тя е само някаква испанска курва.
— Тя е дете, Спенсър.
— Сега е курва. — Спенсър се обърна да оправи бричовете си.
Ръката на Джон се стегна върху оръжието.
— Това е всичко, което някога ще бъде.
Джон вдигна пистолета си.
— Войниците на Негово величество не изнасилват — каза той и простреля Спенсър в задника.
Спенсър извика и падна долу, а от него се лееше порой от ругатни. Джон незабавно отиде до Ана, сякаш имаше нещо, което можеше да направи, за да изтрие болката и унижението й.
Лицето й беше празно. Напълно лишено от изражение.
Докато не го видя.
Тя се сви от страх и се отдалечи от Джон уплашено. Той се олюля назад от силата на ужаса й. Не беше… Не беше този, който… Той само искаше да…
Майката на Ана нахлу в стаята.
— Майко божия — извика тя. — Какво… О, Ана. Моята Ана.
Тя изтича към дъщеря си, която сега плачеше неудържимо.
Джон стоеше в средата на стаята, смаян, в шок и все още пиян от уискито.
— Аз не съм… — прошепна той. — Не бях аз.
Имаше толкова много шум. Спенсър викаше и ругаеше от болка. Ана плачеше. Майка й проклинаше бог. Джон изглежда не можеше да помръдне.
Майката на Ана се обърна, лицето й беше пълно с повече омраза, отколкото беше виждал някога в някой човек.
— Ти си го направил — изсъска тя и се изплю в лицето му.
— Не. Не бях аз. Аз не…
— Закле се, че ще я защитиш. — Жената, изглежда се опитваше да се възпре от това, да го нападне. — Все едно си бил ти.
Джон примигна.
— Не.
Все едно си бил ти.
Все едно си бил ти.
Все едно…
Джон се изправи в леглото, тялото му беше плувнало в пот. Наистина ли бяха минали пет години? Той легна обратно, като се опитваше да забрави, че Ана се беше самоубила три дни по-късно.
Глава трета
Когато Бел слезе за закуска на следващата сутрин, откри, че нито Ема, нито Алекс се бяха появили още. Това беше по-скоро изненадващо, защото братовчедка й обикновено беше нещо като ранобудна. Бел предположи, че Алекс я задържаше в леглото за негови собствени цели и се зачуди, дали една жена можеше да забременее, докато е вече бременна.