Девицата и звярът

— И той наистина не е нито едното, нито другото — отвърна Чарлз.

— В такъв случай Ваше величество е проявил и милосърдие, и е изпълнил дълга си.

— Нима смятате, че само съм изпълнил дълга си? — Кралят направи знак на лакея да им налее вино. — Много добре съзнавам отговорността си към вас и вашето, семейство, графиньо. Ето защо дълго обмислях кого да избера за ваш съпруг.

Въпреки че настойничеството под съдебна опека бе отменено от парламента през 1645 година и отмяната бе официално потвърдена при реставрацията на монархията, Чарлз беше морално задължен на покойния граф Деран, който бе поставил в завещанието си условие, че ако нещо се случи с него или със синовете му, то кралят би следвало да стане настойник на дъщеря му.

— Бюканън напълно ви подхожда по произход. Той е най-малкият син на граф Тайърн и получи от мене титлата барон. Беше с мен по време на изгнанието ми и направи много за мен и за короната. — За момент Чарлз замълча, очите му помръкнаха. — Вие все още не казвате нищо за най-очевидното.

— Трябва да призная, че съм любопитна, сир — отвърна Мариса.

— Би било трудно да го отречете.

— Ще ми кажете ли на какво се дължи сегашният му вид?

— Уви, не ще мога да го сторя — въздъхна кралят. — Не е редно аз да ви разказвам за това.

— Тогава ще възпра любопитството си, Ваше величество. — Тя леко сви малките си пълни устни. — Поне засега.

Мариса насочи вниманието си към храната, макар че изобщо не я беше грижа за това, което се сервира. Тъй като не беше редно да обижда краля и неговото гостоприемство, тя се насили да хапне малко повече. Всъщност сърцето й бе изпълнено с уплаха от приближаващата нощ. Тя знаеше че при други обстоятелства на сватбата й щеше да има много хора, че сватбата й щете да бъде бляскава дворцова церемония, на която щяха да присъстват роднините й, дошли от своите имения от Ирландия и Уелс, за да споделят радостта й. Тя щеше да очаква и родствениците на мъжа й да празнуват брачния съюз. Вместо уединена стая с неколцина музиканти, свирещи нежни мелодии, щеше да има богата сватбена трапеза, много танци и веселие в някоя от големите банкетни зали на двореца Уайтхол. Може би даже бал с маски за развлечение. Щяха да се разменят пиперливи шегички за това, което се случва под завивките, а след това щеше да последва публично настаняване в леглото. И тя, и съпругът й щяха да бъдат разсъблечени и прегледани, така че всички да са сигурни в липсата на пречка за брака. Тази вечер обаче нямаше да има подобна церемония. Когато сядаха на трапезата, кралят я уведоми, че Бюканън е решил да пренебрегне традицията. Тя можеше да си представи защо. Той не желаеше да се подлага на шеги и закачки. Единствено тя щеше да се изправи пред него.