Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
Когато обаче се присъедини към дворцовата свита, откри някакво всеобщо нежелание да й бъдат дадени каквито и да било сведения за бъдещия й съпруг. И тъй като клюките бяха главното удоволствие в двореца, Мариса очакваше да се добере до пикантна подробност или случка. Дори кралят й каза единствено това, че бъдещият й съпруг е «най-довереният приятел на Наше величество».
Щом като бе така, защо този «най-доверен приятел» не беше в двора? Какво криеха от нея?
Единствените подробности, които успя да научи, сподели с нея един от придворните. На празничната вечеря, организирана в нейна чест от един братовчед на майка й, Мариса тихо се измъкна от залата за гости, за да глътне малко свеж въздух, влезе в градината и се озова лице в лице с мъжа, който седеше до нея по време на вечерята.
— О, лорд Хартуел — любезно каза тя.
— Ваш покорен слуга, графиньо — отвърна той с елегантен поклон.
Мариса усети пламналия му поглед, вторачен в деколтето на корсажа й.
— Както разбрах, вие искате да научите нещо повече за Бюканън? — попита той.
— Просто съм любопитна да узная къде се намира той сега, милорд — отвърна Мариса и се поотдръпна от него. — Струва ми се странно, че не съм видяла човека, за когото трябва да се омъжа.
— И едва ли ще го видите, миледи.
— Защо казвате това, милорд?
— Наричайте ме Томас, скъпа. — Той се приближи, принуждавайки я да отстъпи назад, за да избегне допира му. По този начин обаче тя се оказа още по-близо до студения каменен зид, който обграждаше градината. — Милостиви Боже, как може да ви прахосват за създание като Бюканън! — Похотлива усмивка изкриви малката му уста. — По-добре би било да приютите в леглото си мъж, който знае как да достави удоволствие на една девица.
— Господине, вие се забравяте — изрече Мариса с леден тон.
— Хайде, сладка моя, нека бъдем искрени. Не бива да се стесняваш от мен. Разбирам желанието ти за дискретност, но…
Мариса не можеше повече да търпи този невъзпитан и невеж грубиян.
— Дискретността няма нищо общо с това. Отдръпнете се, казах!
За Бога, дотегнали й бяха мъжете, които бе срещала, откакто дойде в Лондон. Изглежда, че всичко, което тези галантни кавалери желаеха, бе тяло, готово да се отдаде на плътски забавления, и хубавичкото лице. Те се кланяха, ласкаеха, ухажваха — и всичко това с едничката цел да я примамят в леглото си. Мариса дори не им се сърдеше — та кой би могъл да се сърди на тези недорасли момченца, увлечени в игрите си? Но презираше глупашките им развлечения и преструвки.
Допирът на лепкавата от пот ръка на Хартуел върху нейната я накара да избухне.
— Как се осмелявате да ме докосвате? — извика тя. — Веднага ме пуснете!
Погледът на Мариса се спря върху ръката на натрапника. Десницата му беше бледа, отпусната, с къси пръсти, приличащи на дебели кренвирши. Разтърси я тръпка на отвращение.
— Да не мислиш, че ще ти хареса докосването на твоя як шотландец? — Смехът му прозвуча жестоко. — Ела сутринта след женитбата си, защото сигурно ще ти се ще да те яха истински мъж.
— Ако това се случи — отвърна Мариса, като сведе очи, за да прецени собствената му мъжественост, след което погледът й, твърд като камък, се спря право върху лицето му, — поне ще знам къде не бих търсила мъж.
— Надменна кучка — презрително изрече Хартуел, завъртя се елегантно на пета и се озова право срещу рапира, насочена към гърдите му.
— Бих ви препоръчал бързо да поискате прошка от графинята, милорд, защото в противен случай ще бъда принуден да ви дам така необходимия ви урок по добро държание.
Мариса видя как и без това изпъкналите очи на Хартуел се облещиха. Страхът от острието на рапирата бе ясно изписан върху лицето му.
— Моля, простете ми, графиньо. — Хартуел преглътна с мъка и побърза да добави: — Не исках да ви обидя.
Мъжът с рапирата кимна леко.
— Отличен избор, Хартуел. Ти наистина си мъдър човек, защото графиня Деран не само е годеница на Бюканън, но е роднина на рода Килрун от Ирландия, както и на Рейвънсмур от Уелс. Би било глупаво да ги гневиш. Или пък да гневиш мен — добави той меко.
— Разбирам — изрече Хартуел с хриптящ, снижен до шепот глас. И щом острието бе отпуснато надолу, избяга.
— Ваш покорен слуга, миледи — каза мъжът, прибра рапирата в ножницата и отправи лек поклон към Мариса.
Тя го награди с най-очарователната си усмивка.
— Благодаря ви за любезността и най-вече за това, че ме отървахте от този досадник.
— За мен беше удоволствие, миледи — отвърна той. — Хартуел е грубиян и страхливец, и трябва да му се дръпне един хубав бой. Съжалявам единствено, че не можах да му дам урока, който заслужава. — И той се поклони отново.