Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]

— Грей да е казал нещо необичайно в дните преди смъртта си?

— Шест месеца по-рано е бил замесен в някаква история. Толкова секретна, че дори на мен ми беше отказан пълен достъп до нея. Вероятно знаеш, че той беше затворен човек и не обичаше да споделя с никого. По онова време работеше в частния сектор — факт, който още повече ни ограничава. В общи линии бих казал, че става въпрос за една доста мътна история.

Нокс кимна. Грей действително беше роб на секретността.

— Тази история свързана ли е с обичайните заподозрени, които вече са извън играта? Принуден съм да призная, че чувам доста неща в тази посока.

— Не всички мислят така — отвърна младият мъж.

Нокс премести очи към по-възрастния.

— Какво по-точно означава това? — попита той. — Извън играта ли са, или не са?

Хейс се усмихна загадъчно. Този човек можеше да натрупа състояние на масите за покер във Вегас, помисли си Нокс.

— Трудно е да се каже. Както спомена колегата ми, по този въпрос съществуват различни мнения.

— Къде съм аз в тази ситуация?

— Ще пипаш внимателно, Нокс. Дяволски внимателно. — Пръстите му отново почукаха по капака на кутията. — Тук съм събрал някои неща, включително неофициални материали.

— В смисъл, че аз не би трябвало да имам достъп до тях?

Вече решително му липсваха книгата и удобствата на извънградската къща.

— Нека приемем, че е така.

— Не ми се ще куршум в тила заради това разследване — отбеляза Нокс.

— На мен също.

— Това не ми звучи утешително, сър. След като вие си пазите гърба, аз най-вероятно вече съм пътник.

— Прочети тези материали, а после се прибери у дома и помисли. Ще ми се обадиш по-късно.

— С въпроси или с отговори?

— Надявам се и с двете.

— Убиецът вероятно отдавна го няма.

Истинските професионалисти изчезват веднага след удара.

Пръстите на Хейс, тънки и издължени, отново забарабаниха по кутията. На слабата светлина приличаха на медузи.

— Може би.

— Вижте, сър. Мога да завъртя машината, а след това да докладвам за нулев резултат. За да не стане така обаче, имам нужда от параметри. Твърде отдавна съм в играта, за да ме третират като новобранец.

Хейс се изправи, а след него и непознатият. Господарят и марионетката.

— Четеш и мислиш, а после се обаждаш. Лека нощ, Нокс. Желая ти късмет.

Нокс остана да гледа след тях, докато стъпките им заглъхваха в коридора. Самолетоносач и разрушител, храбро порещи бурните вълни на американското разузнаване. Той отмести капака на кутията, измъкна купчината документи и потъна в четене.

Късмет, рече кобрата, преди да нанесе мълниеносния си удар.

Това беше един от дните, в които Нокс искрено съжаляваше, че не е станал водопроводчик като баща си.