Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
Сингър спря на паркинга и изгаси мотора. Карсън слезе, вдиша дълбоко сухия пустинен въздух. Чувстваше се чудесно. Вдигна поглед — скалистите склонове на Маунт Драгън се издигаха на около половин километър от комплекса. Към антените и предавателите на върха му криволичеше новопрокаран път.
— Най-напред ще те разведа из целия комплекс — обяви Сингър. — След това ще се върнем в кабинета ми да пийнем нещо студено и да побъбрим.
Той тръгна.
— Този проект…
Сингър спря и се обърна.
— Скоупс не преувеличаваше ли малко? — попита Карсън. — Наистина ли е толкова важен?
Сингър присви очи, сякаш се взира в далечината.
— По-важен, отколкото си сънувал.
Лекционната зала „Пърсивал“ в Харвардския университет бе пълна до краен предел. Двеста студенти седяха по банките, едни записваха прилежно, други слушаха внимателно. Доктор Чарлс Левин крачеше зад катедрата; беше дребен човек с оскъдни кичури коса около преждевременно оплешивялото му теме. По сакото си имаше следи от тебешир; а по обувките му се виждаха бели петна, останали от предишната зима. Нищо във външния му вид обаче не намаляваше излъчването му. Докато говореше, той ръкомахаше оживено към нечетливите и разкривени биохимични формули и нуклеотидни последователности, надраскани по плъзгащите се крила на черната дъска.
В задната част на залата седяха няколко души с малки касетофони и видеокамери. Те не приличаха на студенти и на реверите им се виждаха журналистически пропуски. Присъствието на журналисти бе нормална практика — на лекциите на Левин, професор по генетика и председател на Фондацията за безопасност в генетиката, често избухваха интересни спорове. А „Генетична безопасност“, списанието на фондацията, отрано обявяваше деня и часа на лекциите.
Левин спря да се разхожда и се приближи до катедрата:
— С това завършвам въпроса за константата на Тюит и връзката й със смъртността в Източна Европа. Днес обаче искам да обсъдим още една тема. — Той се изкашля: — Може ли екрана, ако обичате?
Лампите загаснаха и от тавана пред черната дъска се спусна бял прожекционен екран.
— След малко ще ви покажа една снимка — продължи лекторът. — Нямам право да го правя и всъщност с това нарушавам Закона за държавната и служебна тайна. Всеки, който остане, ще бъде съучастник в това нарушение. Аз неведнъж съм правил такива неща. Ако сте чели „Генетична безопасност“, сигурно знаете какво имам предвид. Тази информация трябва да достигне до знанието на обществото, независимо на каква цена. Тя обаче не е свързана с темата на днешната лекция и затова не мога да ви карам да останете. Който не иска да присъства, може да излезе.
В тъмната зала се чуха шушукания и разлистване на тетрадки, но никой не стана.
Левин се огледа самодоволно. След това кимна на човека зад прожекционния апарат. На екрана се появи черно-бяла снимка.
Левин я погледна, светлината от апарата огря голото му теме. Той се обърна към аудиторията:
— Тази снимка е направена на 1 юли 1985 г. от спътника ТВ–17. Снимката още не е разсекретена, но мисля, че би трябвало да бъде.
Той се усмихна. От залата се чу нервен смях.
— Това е градът Новая Дружина в Западен Сибир. Ако обърнете внимание на дължината на сенките, ще разберете, че снимката е направена рано сутринта, най-подходящото време за въздушни фотографии. Забележете двете коли тук и пшеничените ниви.
На екрана се появи друга снимка.
— Благодарение на метода на сравнителната фотография на тази снимка се вижда абсолютно същото място след три месеца. Забелязвате ли нещо необичайно?
В залата цареше мълчание.
— Колите са спрени на абсолютно същите места, а житото е съвсем узряло, готово за жътва.
На екрана се появи трета снимка.
— Това е същото място през април на следващата година. Забележете, двете коли са още там. Нивата очевидно е запустяла, никой не е ожънал миналогодишната реколта. Тези снимки са събудили неочакван интерес у ЦРУ.
Той замълча и огледа аудиторията; после продължи:
— Военните установили, че цялата Забранена зона четиринайсет, включваща шест села в района на Новая Дружина, са сполетени от една и съща съдба. Човешката дейност е секнала внезапно. Затова решили да огледат по-отблизо.
На екрана се появи нов диапозитив.
— Това е увеличение на първата снимка, разделителната способност е увеличена компютърно. Ако се вгледате по-внимателно в улицата пред църквата, ще забележите силует, наподобяващ дървена греда. Това е човешки труп, всеки специалист по снимките на Пентагона ще ви го каже. Ето сега същият район след шест месеца.