Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
Двамата влязоха в дълга лаборатория. На флуоресцентната светлина блестяха няколко черни работни маси. Върху тях бяха подредени спиртни лампи, ерленмайерови колби, стъклени тръбички, стереомикроскопи и други обикновени лабораторни уреди. Карсън никога не беше виждал толкова чиста лаборатория.
— Това ли е работната лаборатория? — попита удивено.
— Не. Повечето работа се върши в следващото отделение. Това е за показ пред конгресмени и висши военни. Очакват да видят подобрена версия на учебна химична лаборатория и ние им я показваме.
Влязоха в друго, много по-малко помещение. В центъра му стоеше голям блестящ уред. Карсън го позна веднага.
— Най-силният микроскоп в света — обяви Сингър. — Тук му викаме „Ултрабръснача“. Всичко е компютъризирано. Диамантеното му острие може да нареже човешки косъм на две хиляди и петстотин части. По дължината. Този тук, разбира се, е само за показ. Имаме още два за работа.
Излязоха отново на изгарящата жега. Сингър облиза пръста си и го вдигна:
— Югоизточен вятър. Както винаги. Точно затова избраха мястото. Винаги духа от югоизток. Най-близкото населено място по посока на вятъра е Клаунч, население — двайсет и двама. Намира се на двеста и двайсет километра. Тринити Сайт, където е взривена първата атомна бомба, се намира само на петдесет километра на северозапад. Хубаво място за ядрена експлозия. Не можеш да намериш по-безлюдно място.
— Наричаме този вятър Мексиканския Зефир — каза Карсън. — Като дете го мразех повече от всичко на света. Баща ми казваше, че правел повече поразии от кон без опашка в размножителния период на мухите.
— Гай, май не те разбрах добре.
— Когато някой кон няма опашка или му е прекалено къса, мухите го подлудяват. Той започва да беснее и съсипва всичко наоколо.
— Разбирам — съгласи се не особено убедено Сингър. Посочи над рамото на Карсън: — Там е базата за отдих: зала за бодибилдинг, тенис кортове, конна база. Аз ненавиждам всякакъв вид физически натоварвания, затова ще те оставя да я разгледаш сам. — Потупа се доволно по шкембето и се засмя. — А онази грозна постройка е стерилизационната пещ за въздуха от Камерата на смъртта.
— Камера на смъртта ли?
— Извинявай. Искам да кажа лабораторията от Пето защитно ниво, където се работи с изключително опасни микроорганизми. Сигурен съм, че знаеш степените за биологична безопасност. В Първо защитно ниво се работи с най-безобидните твари. Ниво–4 е за най-опасните. В страната има само две лаборатории от Четвърто защитно ниво. Една на Националния епидемиологичен център в Атланта и една на Армията във Форт Детрик. Те са оборудвани за работа с най-опасните вируси и болестотворни бактерии, съществуващи в природата.
— А какво е това Ниво–5? Никога не съм чувал за него.
Сингър се усмихна:
— Това е гордостта и радостта на Брент. „Маунт Драгън“ разполага с единствената в света лаборатория от Пето защитно ниво. Създадена е за работа с вируси и бактерии, по-опасни от всичко съществуващо досега в природата. С една дума, изкуствено създадени микроорганизми. Преди години някой го кръсти Камерата на смъртта и името се оказа подходящо. Въздухът от Пето ниво преминава през пещта, където се загрява до хиляда градуса по Целзий. След това се охлажда и се връща напълно стерилен.
Подобната на извънземен космически кораб постройка на пещта единствена от целия комплекс не беше напълно бяла.
— Значи работите с микроорганизми, които се разпространяват чрез въздуха — опита се да отгатне Карсън.
— Умно предположение. Точно така е. Работим с много опасен вирус. Повече ми харесваше, като разработвахме „Пурблъд“. Това е изкуствената ни кръв.
Карсън погледна конюшните. Имаше помещения за конете и голяма оградена площадка.
— Може ли да се язди извън района на комплекса?
— Разбира се. Трябва просто да се запишеш на влизане и на излизане. — Сингър се огледа и избърса чело с опакото на ръката си. — Господи, какъв пек. Така и не можах да свикна. Хайде да влизаме вътре.
„Вътре“ означаваше вътрешния район, голяма оградена зона в сърцето на „Маунт Драгън“. Карсън забеляза само един вход през оградата — малка врата точно пред тях. Влязоха и Сингър го поведе към голяма постройка в далечния край на ограждението. Попаднаха в прохладно фоайе. През една отворена врата се виждаха компютри върху дълги бели маси. Двама души с лични карти на вратовете и дънки под белите престилки тракаха бързо на клавиатурите. Карсън си даде сметка, че след пазача, това бяха първите служители, които виждаше.
Сингър махна към полупразната зала: