Забранена зона

Карсън си пое дълбоко въздух. Тази миризма му беше липсвала най-много — аромата на прах и мескит1, миризмата на пустиня. Вече почти бе забравил Ню Джърси, имаше чувството, че е бил там преди цяла вечност. Че са го освободили от затвора, от зелен, претъпкан, мокър затвор. Въпреки че банката бе конфискувала имението на баща му до последния квадратен метър, той още смяташе тази земя за своя родна. Все пак това беше странно завръщане у дома — не за да се занимава с добитък, а да работи по таен проект в най-авангардната научна дисциплина.

На неясната граница между земята и небето се появи тъмно петно. След половин минута петното се увеличи — беше далечен облак прах. Карсън го погледа известно време, после стана. Влезе в разнебитената къща, изгълта остатъците от изстиналото си кафе и изплакна чашата.

Докато проверяваше дали не е забравил нещо, отвън се чу бръмчене на кола. Излезе и видя неясните очертания на „Хамър“, цивилната версия на бронетранспортьор. Колата спря и облакът прах се разсея.

От бронетранспортьора слезе някакъв мъж — дебел, с черна коса и лека плешивина на темето, носеше фланелка и бели къси панталони. Добродушното му, открито лице бе загоряло от слънцето, но голите му крака изглеждаха изненадващо бели над високите, тежки обувки. Той се приближи припряно, усмихна се и подаде дебелата си ръка на Карсън.

— Вие ли сте шофьорът? — попита младият учен. Изненада се от нежното стискане на ръката на новодошлия. Нарами чантата си.

— В известен смисъл, да — отвърна новодошлият. — Казвам се Сингър.

— Доктор Сингър! Не съм очаквал самият директор да дойде да ме вземе.

— Наричай ме Джон, моля те.

Сингър взе чантата му и я хвърли в отделението за багаж на бронираната кола.

— В „Маунт Драгън“ всички си говорим на ти — обясни. — Освен Най, разбира се. Добре ли спа?

— От осемнайсет месеца не съм спал по-добре.

— Извинявай, че не те взехме по-рано, но според правилата никой няма право да излиза от комплекса след мръкване. И никаква летателна машина не може да кацне в района, освен при спешни случаи. — Сингър погледна калъфа за банджо в краката на Карсън: — Петструнно ли е?

— Да.

Карсън вдигна калъфа.

— Как свириш? С три пръста? Със свити пръсти? В мелодичния стил?

Карсън пъхна банджото в колата. Погледна въпросително Сингър. Директорът се засмя:

— Значи ще се забавляваме. Хайде, скачай.

В бронетранспортьора въздухът бе застоял. Карсън се изненада от големината на седалките. Между двамата имаше почти една ръка разстояние.

— Чувствам се като в танк.

— Това е най-подходящото превозно средство за пустинята. Само отвесна скала може да го спре. Виждаш ли този индикатор? Това е налягането в гумите. Бронетранспортьорът има централна система за напомпване с компресор. С това копче гумите могат да се надуват или спускат в зависимост от терена. Всички бронетранспортьори са снабдени със свръхиздръжливи гуми, които не се срязват дори в напълно спуснато положение. Могат да издържат петдесет километра, дори да са спукани.

Излязоха от мъртвото градче и минаха през голяма порта. От двете й страни, докъдето ти поглед стига, се простираше телена ограда. На трийсетина метра дистанция в двете посоки по оградата имаше табелки: