Златният пролом
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златният пролом». Краткое содержание книги:
В момента, в който стъпалата му докоснаха дъното, той видя ръката на златотърсача да се повдига и почувствува как го прихваща, светкавично през .краката и го поваля долу. В момента на скока непознатият държеше револвера си над главата. Той насочи револвера надолу със същата бързина, с която златотърсачът бе сграбчил краката му. Тялото му се намираше още във въздуха, когато натисна спусъка. Изстрелът тресна оглушително, в тясното пространство. Пушекът изпълни дупката и той не можеше да различи нищо. Непознатият падна по гръб и златотърсачът с котешка пъргавина скочи върху него. Непознатият отпусна дясната си ръка и натисна отново спусъка, но златотърсачът му нанесе с лакът светкавичен удар в китката. Дулото се насочи нагоре и куршумът се заби в стената на ямата.
В следващия миг непознатият почувствува как ръката на златотърсача сграбчи китката му. Борбата сега се водеше за револвера. Всеки един се стремеше да го насочи в тялото на другия. Пушекът в ямата започна да се разсейва. Легнал по гръб, непознатият взе да различава слабо предметите. Но внезапно той бе заслепен от шепа пръст, хвърлена нарочно в очите му. От това неочаквано действие той разтвори пръсти и изпусна револвера. В следващия миг той почувствува съкрушителен удар в главата си, а след това всичко потъна в мрак.
Златотърсачът стреля отново, и отново, докато изстреля всички патрони. След това захвърли револвера настрани и като дишаше тежко, седна върху краката на мъртвеца.
Златотърсачът хълцаше и едва поемаше дъха си.
— Мръсен пор — едва изговори той, — да се влачи подире ми, да. ме остави да работя и след това да стреля в гърба ми.
Той едва не заплака от яд и изтощение, след това се вгледа в лицето на мъртвеца. То бе така засипано с пръст и чакъл, че бе трудно, да се разпознаят чертите му.
— Никога не съм го виждал преди — реши златотърсачът, като довърши прегледа. — Обикновен крадец, да го вземе дяволът. Да стреля в гърба ми! В гърба ми!
Той разкопча ризата си и опипа лявата страна на гърдите и гърба си.
— Куршумът е преминал през месото, но раната не е опасна — си каза радостно,. — Много добре се е прицелил, това не може да се отрече, но при дръпването на спусъка е вдигнал дулото нагоре, псето му с псе. Но и аз го наредих добре! Даже много добре.
Пръстите му опипаха раната, направена от куршума, и по лицето му премина сянка на досада.
— Ще ме боли здравата — каза. — Трябва някак си да се закърпя и да изчезвам оттук.
Той изпълзя от ямата и се спусна по хълма към своя стан. След половин час се завърна, като водеше след себе си товарния си кон. Под отворената му риза се виждаше грубата превръзка, която бе направил на раната си. Движеше бавно и с мъка лявата си ръка, но въпреки това си служеше с нея.
Прекара въжето, с което превързваше своя вързоп, под рамената на мъртвеца и така успя да го измъкне от ямата. След това започна да прибира златото. Няколко часа той работи упорито, често спираше, за да отпочине схванатото му рамо, и тогава възкликваше:
— Да стреля в гърба ми, мръсният му пор! Да стреля в гърба ми!
Когато очисти всичкото злато от пръстта и го зави на сигурно място в няколко вързопа, загънати в одеяла, той пресметна стойността му.
— Да ме вземат мътните, ако тук няма четиристотин паунда — заключи той. — Да кажем, че двеста паунда са кварц и земя, това означава, че остават двеста паунда чисто злато. Ей, Бил, събуди
се! Двеста паунда злато! Четиридесет хиляди долара! И това е твое… всичкото е твое!
От удоволствие се почеса по главата и пръстите му напипаха някаква незабелязана дотогава драскотина. Пръстите му зашариха по нея. Тази драскотина на главата му бе направил вторият куршум.
Той пристъпи гневно към мъртвеца.
— Ах, ти! — извика заплашително. — Но добре те наредих аз тебе! Ще бъдеш погребан както подобава. Ти нямаше да направиш и половината от това за мен.
Той дотътри тялото до ямата и го хвърли в нея. То падна на дъното с тъп удар и главата се обърна с лицето нагоре. Златотърсачът се взря в него.
— А ти да стреляш в гърба ми! — каза той с укор.
Зари дупката с кирката и лопатата. След това натовари златото на коня. Товарът бе доста тежък за животното, затова, когато стигна до стана, той прехвърли част от него върху коня за езда. Дори и така човекът се видя принуден да изхвърли част от снаряжението си — кирката, лопатата, коритото за промиване, храна и кухненски съдове и разни други дреболии.