Златният пролом
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златният пролом». Краткое содержание книги:
да се охлажда и той почувствува как потната риза се вледенява върху тялото му. Той не скочи, нито се огледа наоколо. Не се помръдна. Обмисляше характера на предупреждението, което бе получил, като се стараеше да определи източника на тайнствената сила, която го бе предупредила да улови присъствието на това невидимо същество, което го заплашваше. Има предчувствия за надвиснала опасност, които ни действуват по незнайни пътища, неуловими за нашите сетива; сега човекът изпитваше същото това предчувствие, но не знаеше откъде идва то. Като че облак бе затулил ненадейно слънцето. Между него и живота повея нещо мрачно, задушаващо. Някакъв мрак, който погълна живота и доведе смъртта — неговата смърт.
Цялото му същество го заставяше да скочи и да застане лице срещу лице с невидимата опасност, но волята се наложи над уплахата и той остана седнал с подвити крака, стиснал бучка злато в ръцете си. Не смееше да се огледа наоколо, но сега разбра, че зад него, някъде горе, се крие нещо. Той се престори, че е много задълбочен в златото, което държеше в ръцете си. Разглеждаше внимателно златната бучка, въртеше я, обръщаше я от всички страни и чистеше полепналата по нея пръст. През цялото време знаеше, че зад него стои някой и гледа златото през рамото му.
Като даваше вид, че вниманието му все още е погълнато от бучката злато в ръцете му, той се ослуша напрегнато и долови зад себе си някакво дишане. Очите му зашариха по земята пред него с надежда да открият нещо, което може да му послужи вместо оръжие, но видя само изровеното злато, което в този случай нямаше абсолютно никаква стойност. До него лежеше кирката, доста удобно оръжие в някои случаи, но не и в сегашния. Човекът съзнаваше своето безсилие. Намираше се в тясна дупка, дълбока седем стъпки, така че даже и главата му бе под повърхността на земята. Той бе в капан.
Човекът продължаваше да седи с подгънати крака. Спокойствието и хладнокръвието не го бяха напуснали, но като преценяваше в ума си всяка, възможност за спасение, все повече се убеждаваше в своята безпомощност. Все пак той продължи да чисти златните бучки от пръстта и да ги хвърля в коритото за промиване. Нищо друго не му оставаше да прави. Все пак знаеше, че рано или късно ще се наложи да се изправи и да погледне опасността в лицето на този, които сега дишаше зад гърба му. Минутите летяха и с отминаването на всяка една от тях той знаеше, че все повече и повече се приближаваше до момента, когато ще трябва да се изправи или — и той отново почувствува леденостудената к риза върху тялото си — да посрещне смъртта така, както се бе надвесил над своето съкровище. Все още продължаваше да седи с подгънати крака, чистеше пръстта, полепнала по златните бучки, и не преставаше да мисли как да се изправи, Можеше да скочи изведнъж и да се измъкне от ямата, а на равното място да посрещне опасността в лицето. Или пък да се изправи бавно и небрежно и уж случайно да открие този, който дишаше зад гърба му. Имстинктът му и всяка фибра на неговото тяло го призоваваха да скочи внезапно и веднага да се измъкне от ямата. Разумът и хитростта го караха да не бърза, а предпазливо да се срещне с врага, който го заплашваше и когото той не можеше да види. Докато размишляваше, над главата му се разнесе оглушителен трясък. В същото време нещо със страшна сила го удари по лявата страна на гърба и от мястото на удара по цялото му тяло, плъзнаха огнени вълни. Той се хвърли нагоре, но преди да успее да се изправи, се строполи на земята. Тялото му се сгърчи като лист, повехнал от внезапна горещина, краката му се преплетоха и той се повали на дъното на тясната дупка. Гърдите му се удариха в коритото със злато, а лицето в изкопаната земя и парчетата скала. Краката му се свиха конвулсивно няколко пъти, а тялото му затрепера като от силна треска. Белите му дробове бавно се разшириха в дълбока въздишка. След това той започна бавно, много бавно да издишва въздуха и също така бавно тялото му се отпусна и остана неподвижно.
Застанал на ръба на ямата, с револвер в ръка, един мъж надничаше надолу. Дълго се взира той в проснатото под него безжизнено тяло. След малко непознатият седна на края на ямата така, че да може да гледа в нея, и постави револвера,на коляното си. Бръкна с една ръка в джоба си и извади оттам парченце кафява книжка. Върху нея изсипа няколко щипки тютюн и сви цигара, кафява и дебела, с подгънати краища. Не откъсваше даже и за минутка очи от простряното на дъното на ямата тяло. Запали цигарата и смукна с наслада тютюневия дим. Той пушеше, без да бърза. Веднъж цигарата му угасна и той наново я запали. И през цялото време продължаваше да наблюдава тялото; под себе си. Накрая хвърли фаса и се изправи на крака, приближи се до самия ръб на ямата. Като все още стискаше револвера в дясната си ръка, той се надвеси, опря ръце в краищата на ямата и спусна тялото си надолу. Когато краката му стигнаха на един фут от дъното, той пусна ръцете си и скочи долу.