Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Райхенбах се заел сериозно да изучи „животинския магнетизъм“ на Месмер и открил, че прилагането на тази сила по никакъв начин не предполага използването на хипнозата — внушение, което се постига чрез думи. При обвеяния с лоша слава „месмеризъм“ се практикува полагането на ръцете над болните хора с надеждата да се постигне облекчение. Баронът овладял този метод до съвършенство. При месмерическите движения човек може ясно да долови движението на мистериозното „въздействие“ от лекаря към пациента. В края на краищата, под „животински магнетизъм“ Месмер имал предвид простата обмяна на неизвестна енергия. В няколко случая пациентите били привлечени от ръката на практикуващия, откъдето и се появил терминът „магнетизъм“. Райхенбах открил, че тези „магнетични движения“ над сомнамбули са в състояние временно да отслабят характерните мускулни схващания и спазми.
Окултна сила
Така Райхенбах разбрал, че цялата психична нагласа на свръхчувствителните хора, имащи нещастието да са болни от сомнамбулизъм, по някакъв начин се влияе от сила, която би следвало да се търси във външния свят. Щом като минаващата ръка може да донесе облекчение, тогава за състоянието им би могла да е отговорна загадъчна „преминаваща над тях енергия“. Коренът и причината за всички емоционални неразположения би следвало да бъде някаква външна сила, лъчение или течение, играеща при свръхчувствителните хора ролята на алерген. Точно това, твърдял той, е причината за всички странни и необясними симптоми. Ето защо Райхенбах се заел да изолира тази „окултна сила“. Но откъде да започне? Как да открие енергията, към която от толкова векове са се отнасяли със страх и която била обвеяна от мистика?
Всяка енергия си има източник и се проявява като излъчване или течение. Какво представлявала тази фундаментална „окултна“ енергия? Електричество? Магнетизъм? Или животински магнетизъм? А може би комбинация от познати ни сили или пък нещо коренно различно? Въпросите били далеч повече от отговорите.
Райхенбах вече знаел, че сомнамбулизмът се активира при едни и същи условия. Очевидно било също, че лунното влияние е, естествено, „забранена“ възможна причина. В началото баронът напълно избягвал проблема и разглеждал възможността естественият „дразнител“ на сомнамбулизма да е някаква приета, но досега неразпозната комбинация от сили. Така Райхенбах не вървял пипнешком, а постепенно се придвижвал от известното към непознатото.
Може би става въпрос за химичен дразнител? Дали причината за сомнамбулизма не се крие в някакви странни съединения във въздуха? Възможно ли е ходенето насън да е алергична реакция към някакъв разнасян от вятъра прах? Очевидно е, че не всички страдат от сенна хрема, независимо че през пролетта случаите са многобройни. Полените на дърветата и цветята не предизвикват всеобщи алергии. Има хора, които са алергични към рози или гардении, дъбове или кучешки дрян, сенчец или сено. Би ли могло ходенето насън да е някаква подобна алергична реакция? Но в такъв случай, какъв е този алерген, който продължава да съществува и през снежните зими?
След серия основни хипотетични предположения, Райхенбах се спрял върху електричеството. То изглеждало първият най-вероятен избор. Кой не е преживявал безсънна нощ? Някакво всепроникващо естествено състояние може пряко да въздейства върху деликатната нервна система на по-чувствителните. Ако върху тях наистина действа мистериозна физическа сила, тогава може би повечето хора са просто „нечувствителни“ към нея. Мускулните спазми при сомнамбулите поразително приличат на спазмите при токов удар. Отначало баронът сметнал, че ходенето насън може би се причинява от някакъв вид постоянно локално електричество.
Ако състоянието на сомнамбулизъм е отговор на електрически въздействия, подобно на, алергичните реакции, тогава би било възможно да се измерят нивата на електростатично напрежение в околността и да се сравнят със силата на сомнамбулната реакция. Ако хипотезата за „всепроникващата сила“ изобщо проработи, тя вече несъмнено би се нуждаела от по-пълен практически анализ. За установяването на истината неизбежно са необходими и квалитативни експерименти, тъй като единствено свръхчувствителните хора са в състояние да разкрият търсените от барона ефекти. Пациентите му играели ролята на „детектори“, но той бил в състояние да съпостави реакцията им с количествени измервания.