Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
По време на отделните сесии Фон Райхенбах давал на пациентите стъклена пръчка и ги карал да докоснат с нея минаващия през добре изолираната стая сноп лунна светлина. Това довеждало до прилошаване, а в някои случаи — и до повръщане. Повече от сигурно било, че стъклото било проводник не само на светлина, но и на нещо друго. След това баронът давал на пациентите метална плоча, която те също трябвало да поставят на пътя на светлината. Резултатът бил спазми. Лунните лъчения прониквали през метала направо в телата на пациентите. Как е възможно обикновените лунни лъчи да предизвикват такива крайни реакции? Какво било онова нещо в лунната светлина, което да доведе до подобни силни мускулни спазми у свръхчувствителните пациенти? И как лунната светлина преминава през металната плоча? Очевидно в телата влизала не светлината, а нещо друго.
Лунната светлина предизвиквала някакъв нов вид проводимост на метала, която влизала във връзка с пациента и предизвиквала симптомите на сомнамбулизма! Дали това била тайнствената енергия, за която предполагал? Нова серия експерименти очертала ясна граница между първите му апологетски и по-късните революционни изследвания. Заел се да разработи апаратура, с която да е в състояние да прави точни квалитативни наблюдения. Разположил няколко големи метални плочи на обърнатите към луната прозорци и изградил апарат, на който трябвало да бъдат изложени пациентите му. По време на експериментите пациентите държали дебели проводници, свързани с плочите на прозореца.
Райхенбах установил, че ефектът е най-силен, когато плочите били изцяло изложени на лунна светлина. Достатъчно било само да доближи проводника на няколко крачки от пациента, за да предизвика силни мускулни спазми. Повече от ясно било, че от проводника се излъчва някаква непозната досега енергия! Тя започвала в лъчите, след което се поглъщала от метала и преминавала през него, за да се разреди от проводниците като светлина! Фантастично! Фактът, че човешките възприятия я регистрират, потвърждавал квалитативното естество на труда на Райхенбах.
Продължилите опити показали, че при всеки пациент болезнените мускулни спазми започвали на определено разстояние от края на проводника. Това било всъщност „обективно“ измерване на човешката възприемчивост. Сега Райхенбах можел да измери разликата в чувствителността на пациентите си. Онези, които реагирали при най-голямо разстояние, били „свръхчувствителни“, а онези, при които за предизвикването на реакция бил необходим физически допир — „най-ниско чувствителни“. Прекият контакт с проводника неизменно водел до най-силните, болезнени и дълготрайни реакции. Минута докосване често водела до спазми, продължаващи цял час.
Експериментите били проведени хиляди пъти със стотици различни пациенти. Резултатите винаги били едни и същи. Пациентите потвърждавали достоверно и обективно всяко едно от откритията. Никакво устройство или измервателен уред не можел да установи по подобен начин съществуващата енергия. Това била първата проста демонстрация, разкрила цял свят от нови сили и начините, по които те действат върху материята.
Когато пациентите били молени да опишат усещанията, докато държали проводника, всеки, независимо от другите давал едни и същи показания. Усещането от допира било за „горещина раздразнение неловкост“. Но подобни описания били давани и при директно излагане на лунна светлина! Тъй като едни и същи ефекти можели да се предават през проводник, следователно силата едва ли имала нещо общо със светлината. Очевидно било, че става въпрос за друг вид енергия, която била излъчвана от луната и лунната светлина просто служела за неин проводник. Сега Райхенбах трябвало да изолира и разбере нейния характер.
Баронът опитал да измери електрическия заряд на проводниците. И най-чувствителните електроскопи не показали никакви отклонения. Следователно, не ставало въпрос за проява на електростатика, която просто била пропусната от учените от XVII в. По същия начин и стрелките на най-чувствителните компаси не се отклонявали от въздействието на мистериозния ток. Следователно енергията не била магнитна по природа. Тогава? Възможно ли е и други небесни тела да предизвикват същите ефекти?