Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Райхенбах провел аналогични опити със слънчева светлина. След като поставяли стъклени и метални прътове на пътя на слънчев лъч, пациентите говорели за усещане за „хлад“ и всъщност го предпочитали пред въздействието на лунната светлина, тъй като им действал много освежаващо. С помощта на голямата стъклена призма Райхенбах открил, че слънчевата светлина също притежава специфични спектрални компоненти, в които като че ли била най-силно концентрирана мистериозната енергия. Неприятната и дразнеща „жега“ се проявявала в червения спектър и проявявала „зловещо клаустрофобично“ усещане, но не и мускулни спазми.
Живителната сила била открита във виолетовия спектър. Пациентите се чувствали изпълнени с повече сили и жизненост, когато докосвали проводник, изложен на виолетова светлина. Освен това, те можели да различават „виолетовите стимулатори“ и „червените дразнители“ в метални предмети, които са били изложени на слънчева светлина само за няколко минути! Това важно откритие отворило нова врата пред Фон Райхенбах.
Енергията од
Ново познание! Първо, чувствителните пациенти на барона били в състояние да доловят и съобщят за новия вид всепроникваща енергия от лунната светлина. Второ, въпросната енергия сама по себе си не била светлина. Ако беше такава, ефектите й не биха предизвиквали спазми чрез контакт с помощта на проводник. Енергията не е светлина, но се пренася чрез светлинните лъчи. Интересен парадокс! Трето, енергията предизвиква определени усещания при физически контакт. Четвърто, способна е да бъде абсорбирана и да преминава през метални проводници. Пето, не е нито електрическа, нито магнитна. Шесто, тя се излъчва в пространството, когато се разреди в края на проводника. Седмо, след кратко излагане на въздействието й, материята е в състояние да я задържа за продължителни периоди. Осмо, тя може да се отразява в огледала. Девето, всички пациенти дават приблизително еднакви описания на въздействието й по време на отделните експерименти.
Очевидно става въпрос за напълно непозната дотогава сила, действаща по свои закони и притежаваща специфични свойства. Тя въздейства по един и същ начин, ако се съди по идентичните показания на пациентите. Това действително била мистичната енергия, предизвикваща сомнамбулизма и плашещите съпътстващи заболявания. Вече станало ясно как тя прониква в земята на цели райони. Светлинната енергия я „доставя“ до домовете и чувствителните пациенти реагират. Възможно е определени райони да абсорбират по-голямо количество енергия от други. Тогава по тези места би следвало да се очаква наличието на повече случаи на сомнамбулизъм. По същия начин, възможно е да има райони, в които сомнамбули изобщо не се срещат.
Пациентите били помолени отново да влязат в напълно затъмнената стая и да споделят усещанията си. Не им било казано какво да очакват. В тъмното баронът внесъл проводника, поставял го под въздействието на различни спектри от лунната светлина и очаквал отговорите. Без допълнително подканване, всеки пациент, независимо от останалите съобщавал за едни и същи усещания, предизвиквани от лъчението от края на приближения на съответното разстояние проводник. Лунната светлина винаги предизвиквала раздразнения и спазми. Виолетовата слънчева светлина винаги създавала усещане за хлад и удоволствие — точно обратното на нощните страхове. Налице било научно разграничаване на предпочитанията на слънчевата или лунната светлина у различните хора.
Независимо от силата си, нито един от лунните или слънчевите ефекти не бил регистриран и от най-чувствителните термометри. В случая действали напълно явни и непознати до момента сили! Това била отворената врата, през която си намерили път всички енергии, чието наличие било иронизирано до момента от академичния свят. Човешката физиология се оказала безценният инструмент за откриването им. Дошло било времето охулваните знания на древността да намерят своя реванш и да засвидетелстват още веднъж прозорливостта и свръхчувствителността на древните натуралисти, говорещи за лъчист свят.
Според показанията също така се оказвало, че — за голямо облекчение на родителите — мъгливото или облачно време спирало очакваните пристъпи на сомнамбулизъм. Когато пълнолунието се случвало в облачно време, нямало случаи на ходене насън. Райхенбах се заел да създаде изолатор в помощ на засегнатите, който да ги „стерилизира“ от всички фото замърсявания. Макар че дебели прегради били в състояние да блокират напълно странните лъчения, подходящата изолация трябвало да действа и лечебно.