Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
— Знаеш, че е така — каза той.
Тя донесе още слама. Не го гледаше.
— И това е проблемът, нали?
Той все така стоеше до стената.
— Какво искаш да ти кажа?
Тя се обърна към него.
— Има ли значение?
— Разбира се, че има.
— Защо? И двамата знаем, че нищо няма да промени онова, което правиш. — Тя млъкна за момент. — Или това, което правя аз. Аз не мога да се махна оттук, Иън. Знаеш го.
— Не те моля за това.
— Напротив, молиш ме. Казваш или: „Ела в Щатите и ме избави от това да стана свещеник“, или: „Качвам се на следващия самолет без теб“.
— Не е честно. Не става въпрос да ме спасяваш от нищо.
— Тогава за какво става въпрос? Ако искаш нещо толкова отчаяно, за какво всъщност става дума? — Тя отново замълча. — Нещо се случи — и двамата го знаем — и съжалявам, че не подхожда на мястото и на времето. Съжалявам, ако това е объркало плановете ти. Съжалявам, че не си позволяваме лукса да се измъкнем оттук и да се махнем. Съжалявам за всички тези неща. Но не мога да направя нищо. Аз съм тук, където трябва да бъда, и ти или можеш да останеш тук, с мен, или да си тръгнеш. Изборът е твой. Аз нямам избор.
Пиърс я загледа втренчено. Все повече осъзнаваше чувството, стягащо гърдите му. Тя отново се обърна към купчината слама. Той бавно тръгна към нея, с очи, втренчени в раменете й — те се повдигаха и се смъкваха нежно с всеки неин дъх. Коленичи зад нея и обгърна кръста й с ръце. Никога не я беше докосвал така, никога не беше усещал слабия й дъх на летен дъжд. Стояха неподвижни, дори не смееха да дишат. После устните му бавно докоснаха врата й. Гърдите му бяха опрени в нея. Започна да гали раменете, ръцете, дланите й, също така търсещи, както и неговите; тя се притискаше към него; устните им се сляха в целувка.
Той се отдръпна. Усещаше дъха й върху устните си, виждаше очите й, впити в него.
— Аз… не мога да остана в Босна — прошепна той. — Не мога да издържа да гледам всичко това.
— Знам. — Тя го гледаше все така напрегнато.
— Не, не знаеш. С мен става нещо, което си бях обещал да не допускам никога. Ставам равнодушен. Не мога да позволя това. Свещеник или не, не мога да загубя усещането… И не мога да го изгубя тук, с теб. Разбираш ли ме?
— Не. — И след няколко мига: — Може би.
И още един миг. Тя изчака, после се наведе към него, като че ли за да го целуне.
— Тогава защо ме доведе тук тази нощ?
— Защото знам, че ще си тръгнеш. — Устните им почти се докосваха. — И защото така искам.
Тя бавно го дръпна към себе си за целувка, отначало нежна, после ръцете й се плъзнаха по гърдите му, стиснаха раменете му. Усещаше как той се бори със себе си — неговото желание беше също толкова голямо, колкото и нейното, но той все още се противеше вътрешно. Нежно пъхна пръсти под ризата му и ръцете му внезапно я прегърнаха здраво. Тя го притегли още по-близо, устните му намираха бузата, врата й, ръцете му бяха на хълбоците й, той се изправи и я вдигна, телата им бяха опрени в камъните, фенерчето остана на земята, но вече не светеше. Започна да разкопчава блузата й; езикът му се плъзгаше по раменете, по гърдите й. После я пусна на пода върху сламата.
Вече бяха голи — очите му бяха достатъчно зорки, за да я видят в тъмното — и той влезе в нея. Горещината изригна към гърдите им; вкус на изследващи устни; той вдигна краката й по-високо; ръцете й бяха на хълбоците му и го притеглиха. За момент останаха абсолютно неподвижни. После започнаха да се движат: пръсти, впити в плътта, устни, потънали в устни, трескаво дишане. Времето като че ли изчезна, вълни от звуци минаваха през тях — докато в една секунда на върховно напрежение по лицето й не премина силна тръпка, очите й бяха все така вперени в неговите, ръцете и краката й ставаха все по-настойчиви с всеки тласък. Всеки мускул в него започна да се стяга, той се вкопчи в някакво неизвестно убежище, загуби себе си в нея, двамата започнаха да стенат, после стигнаха върха и след миг разтрепераните им тела се отпуснаха, жадни за въздух и отново намерили спокойствие.
Тънка струйка пот се стече по гърба му, изви по хълбока му и закапа на земята. Тя започна да милва — съвсем лекичко — влажната му кожа. Той повдигна глава и усети внезапен студен повей върху гърдите си. Загледа я, някак си още по-влюбено отпреди. И се целунаха.
После зарови чело в косите й и и двамата заспаха.
След два часа се събуди, изтръпнал в тъмното. Беше го събудил някакъв звук, триене на камък в камък; съзнанието му се мъчеше да се ориентира. Мигна няколко пъти и бавно осъзна, че до него се е сгушила Петра. Надигна се да я целуне, но спря, защото стържещият звук се повтори. Той извъртя глава и видя тъничкия лъч светлина, който лазеше ио отсрещната стена.