Обичай ме
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме». Краткое содержание книги:
Току-що завършила колеж, в навечерието на сватба, която ще й осигури безоблачен и богат живот, тя изобщо не подозира, че мечтаният пръстен с диамант ще се окаже безкрайно далеч от ръката й.
Вместо на изискано коледно парти, тя попада в изкърпено като стари джинси самолетче, управлявано от страхотно привлекателния, но и страхотно арогантен развейпрах Харлан Бойд — олицетворение на всичко, което тя ненавижда у мъжете. Но защо й е толкова трудно да се откъсне от прегръдките му? Ще успее ли разглезената и твърдоглава Сейдж наистина да хване юздите на собствения си живот и да го насочи в посоката, която й нашепва сърцето?
— Добре, добре. Но можеше поне да ме предупредиш, че ще си имам придружител.
— Съжалявам, Сейдж, но нямах никакво време. Чейс си скубе косата и скърца със зъби вече няколко часа. Притеснява се, защото Марси е вече на тридесет и шест години, а това е първото й раждане.
— Тя е добре, нали? — попита Сейдж, обезпокоена за жената, на която толкова се възхищаваше.
— Общо взето, да. Но раждането не върви леко. Мама едва успява да накара Чейс да се държи що-годе цивилизовано. Знаеш какво означава това бебе за него. А и Лорин е неспокойна, защото й никне зъб.
— О! Първото зъбче?
— Точно така. Малкото дяволче вече започна да хапе с него. Девон е изцяло заета с нея и обстановката е много напрегната. Нямах време за нищо.
Сейдж можеше да си представи сцената в болницата. Никой не можеше да се справи с Тайлърови, когато някой от семейството се нуждаеше от тях. Спомни си нощта, в която Девон бе родила дъщеря си. Беше истински хаос. Обстоятелствата тогава бяха малко по-различни, разбира се. Един от клиентите на Марси я бе нападнал в същата оная нощ. Сейдж бе пристигнала след като Марси бе спасена и настанена в болницата, но бе почувствала преживения от снаха й ужас. Точно такива кризи и премеждия най-силно сплотяваха семействата.
В гърлото й заседна буца. Въпреки врявата и напрежението, тя искаше да е с тях.
— Можех да си взема кола под наем — намусено изрече все пак.
— Не искахме да го правиш. Студената вълна още не е достигнала Хюстън, но тук от обяд е много студено. И мокро. Не искахме да шофираш в това лошо време, но бяхме убедени, че веднага ще започнеш да спориш с нас. Затова решихме, че е най-добре да не ти даваме подобна възможност и изпратихме Харлан.
— Щях да съм в по-голяма безопасност, ако бях тръгнала сама, а не с Харлан.
— Какво каза? Не те чух? Край мен мина една количка.
— Няма значение. — Не искаше да злепоставя Харлан пред брат си, който очевидно му се доверяваше напълно. Щеше да е напълно безсмислено да ги притеснява преди да е пристигнала благополучно в Милтън Пойнт. Но веднага щом се прибереше, възнамеряваше да им разкаже с най-големи подробности за скандалното му поведение. — Ще се видим като пристигна. Поздрави всички. Особено Марси.
— Ще го направя. Чао, дечко!
Тя замислено затвори телефона. Опитваше се да изчисти ръцете си от лепкавото вещество, когато Харлан се появи.
— Бебето родило ли се е?
— Не още. Но Лъки казва, че ще е скоро.
— Самолетът е готов, ако и ти си готова.
— Може ли по-напред да си измия ръцете някъде?
— Оттук. По-добре свърши и някои други неотложни неща. Полетът е без прекъсване.
Изобщо не го намираше за забавен. Без да каже нито дума, тя мина край него и бутна вратата на тоалетната. Запали лампата и веднага отстъпи крачка назад. Гърбът й се блъсна в гърдите му.
— О, Боже. — Помещението беше отвратително мръсно. Никой не го бе почиствал от години.
— Тук има всичко, от което се нуждаеш — каза Харлан, като едва успяваше да сдържи смеха си.
Сейдж се опита да подтисне обхваналата я погнуса, влезе в стаята и затръшна вратата под носа му. Направи само най-неотложното, като се стараеше да не се докосва до нищо около себе си. Изми ръцете си над ръждясалата мивка и ги тръсна няколко пъти, за да изсъхнат.
Когато излезе от сградата, намери Харлан да я чака на пистата.
— Къде са куфарите ми?
— Вече са на борда, мадам. Мога ли да видя бордовата ви карта, моля?
Тя го изгледа с убийствен поглед:
— Не можем ли да минем без този театър?
— Твоят Дон Жуан изпрати по дяволите цялото ти чувство за хумор. Съзнаваш ли го?
Хвана я за лакътя и я поведе към един едномоторен самолет. Колкото повече се приближаваха, толкова по-голяма ставаше изненадата й. Самолетът беше истинска развалина, реликва от отдавна отминало време. Корпусът му бе кърпен и пребоядисван толкова много пъти, че приличаше на многоцветен юрган. Перката се въртеше, но двигателят дрънчеше, кашляше и се даваше.
Тя измъкна ръката си и се обърна към него.
— Ти сам ли построи тази бракма?
— Не е мой. Взех го назаем.
— Надявам се, не очакваш, че ще летя с него, нали?
— Освен ако не са ти поникнали крила.
— А, не! Забрави за това. Чувала съм стари шевни машини, които работят далеч по-гладко от този двигател. Братята ми знаят ли с какво ще летим?
— Те изцяло се доверяват на преценката ми.
— В такъв случай аз пък нямам вяра в тяхната.
— Самолетът е напълно сигурен и безопасен.
Той я хвана за ръка и я помъкна по напуканата писта. Когато стигнаха до вратата, я повдигна и я качи на крилото.