Обичай ме

— Но по всичко личи, че все още не си избрал пръстените. Кой знае? Може пък да не искам традиционен годежен пръстен. Вероятно и този път, напук на условностите, ще предпочета нещо съвсем различно. Например цветен камък вместо диамант.

Травис сведе поглед към белия кожен панталон, с който беше облечена. Пуловерът й беше повече от подходящ — от бяла ангорска вълна, пухкав и мек. По раменете и покрай врата с много вкус бяха пришити блестящи перлички и малки фалшиви диаманти. Панталонът, обаче, съвсем определено беше проява на твърде съмнителен моден вкус.

Той слабо се усмихна.

— Никой никога не би могъл да те обвини в традиционализъм и придържане към условностите и общоприетите стандарти.

— И слава Богу! — Тя рязко тръсна глава и гривата й от тъмноруса коса се разлюля по раменете й. — Помислих си, че майка ти ще получи сърдечен удар, като ме видя да слизам по стълбите, облечена по този начин.

— Ами, тя… предполагам, че според нея само хулиганите и рок певците носят кожени панталони.

— Хмм. Може би трябваше да се облека в рокля от тафта в меки и пастелни тонове.

Той се намръщи, доловил сарказма й.

— Мама си е мама. Тя и приятелите й малко или повече си приличат. Правят едни и същи неща, посещават едни и същи места, обличат се по един и същ начин. Тя просто е свикнала с определено поведение и начин на живот.

— Ако ще ставам нейна снаха, за нея ще е по-добре да свикне и с мен, нали? Надявам се, не очаква от мен да започна да нося дълги карирани поли и широкополи, скромни на вид шапки, когато се омъжа за теб. Последното ми име е единственото нещо, което ще променя в деня на сватбата ни. И като стана дума за това — добави тя внезапно осенена от пристъп на вдъхновение, — ще бъде страшно романтично, ако официално обявим годежа си в деня на Свети Валентин. Много по-добре, отколкото на Коледа.

Беше измъкнала Травис за глътка чист въздух на дългата и просторна веранда на къщата на семейство Белчър. Внушителната сграда, построена от червени тухли, беше украсена с безброй трепкащи коледни светлини. Във всекидневната зад тях се виждаше огромна елха, накичена от специален декоратор, който бе наблегнал на гирляндите, перлите, романтичните играчки и натруфеното дърво заемаше един от големите прозорци, които гледаха към верандата.

Три вечнозелени храста бяха посадени временно на предната морава и украсени заради минувачите и посетителите, които всяка година идваха от всички краища на окръг Харис, за да позяпат претенциозната показност на богатите, потънали в охолство жители на този квартал в Хюстън. По улицата се точеше колона от коли, които бавно се движеха, почти опрели броните си, а светлините на фаровете им бяха замъглени и размътени от спусналата се мъгла.

Макар че времето бе сравнително меко, Травис се сгуши в яката на тъмното си сако и пъхна ръце в джобовете на панталона си. Сейдж винаги се дразнеше от тази му стойка, струваше й се, че така той прилича на типично мамино, богаташко синче. А и вече знаеше, че тази поза обикновено означава, че трябва да й каже нещо неприятно, но се бои да започне разговора.