Обичай ме
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме». Краткое содержание книги:
Току-що завършила колеж, в навечерието на сватба, която ще й осигури безоблачен и богат живот, тя изобщо не подозира, че мечтаният пръстен с диамант ще се окаже безкрайно далеч от ръката й.
Вместо на изискано коледно парти, тя попада в изкърпено като стари джинси самолетче, управлявано от страхотно привлекателния, но и страхотно арогантен развейпрах Харлан Бойд — олицетворение на всичко, което тя ненавижда у мъжете. Но защо й е толкова трудно да се откъсне от прегръдките му? Ще успее ли разглезената и твърдоглава Сейдж наистина да хване юздите на собствения си живот и да го насочи в посоката, която й нашепва сърцето?
— Ще извикам полицията.
— И защо искате да го направите, госпожице Сейдж? — Не бе направила и две стъпки към вратата, когато го чу да произнася името й. — Точно така — каза той сякаш прочел мислите й. — Зная как се казваш.
— Това е напълно обяснимо. — Гласът й прозвуча съвсем спокойно, макар самообладанието й да бе поразклатено. — Докато така грубо и невъзпитано си подслушвал разговора ни, който очевидно се е оказал напълно неразбираем за теб, ти си чул Травис да ме нарича по име.
— О, чудесно разбрах всяка казана думичка. В края на краищата всички говорим английски. Маминото синче те разкара. Просто и ясно. Реших, че ще бъде по-учтиво, ако го изчакам да свърши, преди да ти предам съобщението, което ти нося.
Тя го изгледа с пламнал от гняв и изпълнен с подозрения поглед.
— Ти си тук заради мен?
— Сега вече започна да схващаш.
— И защо?
— Изпратиха ме да те взема.
— Да ме вземеш?
— И да те заведа у вас.
— В Милтън Пойнт?
— Там е домът ти, нали? — Той широко й се усмихна. — Брат ти ме изпрати.
— Кой от двамата?
— Лъки.
— Защо?
— Защото снаха ти, жената на Чейс, започна да ражда днес след обяд.
До този момент тя просто си играеше с него. Не вярваше на нито една негова дума, но бе любопитна да разбере колко изобретателен би могъл да се окаже подобен тип. За нейна изненада, обаче, той бе добре запознат със семейството й.
— Тя ражда?
— От два часа следобед.
— Но тя трябваше да роди чак след Нова година.
— Бебето, обаче, има други планове. Не е искало да пропусне Коледа, предполагам. Може вече да е родила, но когато тръгвах, не беше.
Тя обаче продължаваше да се отнася подозрително към него.
— И защо Лъки е изпратил теб? Защо просто не ми е позвънил?
— Опита се. Една от съквартирантките ти в Остин му каза, че вече си тръгнала за Хюстън с гаджето си. — Той кимна към прозорците, през които се виждаха гостите, запътили се към трапезарията.
— Като помисли малко — продължи той, — Лъки реши, че най-бързо ще се прибереш у дома, ако аз дойда да те взема оттук. — Той се отмести от стената, хвърли един пренебрежителен поглед към мрачното небе и попита: — Готова ли си?
— Никъде няма да ходя с теб — възкликна тя, изпълнена с презрение към наивната му вяра, че ще го последва. — От осемнадесетгодишна възраст сама шофирам до Милтън Пойнт и обратно. Щом трябва да се върна у дома, близките ми ще се свържат с мен и…
— Лъки правилно предположи, че ще ми правиш въртели. — Докато мърмореше под носа си и неодобрително поклащаше глава, той бръкна в джоба на ризата си, измъкна оттам лист хартия и й го подаде. — Лъки го написа, за да ти го дам, ако започнеш да дрънкаш глупости.
Тя разгърна листа и прегледа бележката, която очевидно е била писана съвсем набързо. Едва успя да я разчете, но ръкописът на Лъки си беше такъв от край време. Лъки пишеше, че човекът, дошъл да я вземе, е новият работник на Тайлър Дрилинг, Харлан Бойд.
— Господин Бойд?
Ъгълчето на устните му весело подскочи нагоре.
— След всичко, което преживяхме заедно, можеш да ме наричаш Харлан.
— Не смятам да те наричам както и да било — рязко отвърна тя.
Усмивката му стана по-широка.
Брат й й нареждаше да тръгне с този мъж за Милтън Пойнт, без никакви спорове. Последните две думи бяха дебело подчертани… като че ли това би могло да помогне.
— Може да си я подправил. — Тя го изгледа обвиняващо.
— И защо да го правя? — попита той и отново се усмихна присмехулно.
— За да ме отвлечеш.
— И защо?
— За откуп.
— Няма никаква логика в това. Семейството ти е разорено.
Това беше вярно. Тайлър Дрилинг едва се крепеше и то само благодарение на парите, които Марси Джоунс бе заела на по-големия й брат Чейс при сватбата им. Поради западането на нефтодобивната индустрия, почти нямаше работа и за сондажните компании. Понастоящем, Тайлърови принадлежаха към групата на изпадналите и обедняващи хора. А на това се гледаше едва ли не като на знак за почтеност и благородство.
Гордостта й обаче бе наранена, задето този негодник бе така добре осведомен за тежкото финансово състояние на семейството й. Тя присви светлокафявите си очи.
— Щом компанията ни е в такова ужасно положение, защо Чейс и Лъки са те назначили на работа?
— Не са. Аз изпълнявам само някои определени поръчки. И от време на време получавам нещо като премия. Като тази вечер. Лъки ми предложи петдесет долара, за да дойда да те взема.
— Петдесет долара? — в гласа й се долавяше недоверие.