Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване
- Автор: Монро Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Хайтова-Ифандиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване». Краткое содержание книги:
— Ако желанието ти е такова. Искаш ли да го направиш?
— Да. На посещение, да!
— Ще научиш много. Готов ли си?
— Да!
— Протегни съзнанието си до мястото, което познаваш като свой Дом. После се освободи от тук и ще бъдеш там. Ще наблюдавам и помагам при нужда.
Мислех за Дома толкова усилено, колкото ми бе възможно, и се освободих, както ми бе казал ИНСПЕС. Имах усещането за движение… звук, наподобяващ бушуващ около мен вятър. Пред мен… около мен… чувството се превърна в гледка… а ето я и музиката… многоцветни облачни кули, точно както помнех, само че те не бяха облаци… плуващи в сенките на искрящи цветове, всеки цвят, за какъвто не бях и помислял, а някои си спомнях, но не можех да опиша… нека само да спра в облака и да гледам, усещам… не гледане, а усещане… a ето я и музиката… хиляди инструменти, хиляди гласове… мелодия, втъкана в друга …изящен контрапункт, хармоничните следи, които познавам така добре. Само да се изтегна и да оставя облаците да ме обгърнат, а музиката е навсякъде около мен, вътре в мен… хилядолетието е мигновение… само миг… толкова отпускащо и проникващо, точно както го помня. Колко прекрасно ще бъде, когато се върна и остана завинаги… завинаги… да… малко горещина се промъкна в екстаза ми… Има ли нещо не наред? Не, това не е сигнал за връщане в моето тяло. Ами какво? Какво им е на облаците? Вгледай се внимателно… там, огромният яркосин, последван от два по-малки жълти… Познато е! Другите, и те са познати също… Какво? Това е точно същата облачна рамка… и другите, те са все еднакви! Продължава да се повтаря, отново и отново — същите следи по затворената верига!
… Горещото, моето аналитично горещо, става все по-голямо. Музиката, провери музиката… не може да бъде… ами да, тя се повтаря… същата, която почувствах преди час или преди вечност… съвсем същата. Нека опитам от друга точка, от друга перспектива… да се придвижа към друга част на Дома…
… Тук е достатъчно добре… това ще го направя различно. Но не… същото е, както си беше… въобще не е различно! Достигнах твърде далече… далече… но все още в моя Дом…
Ето, тук трябва да стане. Но все още е същото… нищо ново, нищо различно. Същият модел, същите облаци, същата музика… Нека отида по-дълбоко…
… Ето ги, букет от спирали, енергийни спирали, играещи игрички. Това е то! Аз също бях такова детенце някога… хайде да се присъединя към играта! Наоколо и наоколо… нагоре и надолу… вън и вътре… наоколо и наоколо… нагоре и надолу… вън и вътре… Играта е като безкраен затворен кръг… наоколо и наоколо… горе и долу… Стига толкова, достатъчно ми е, достатъчно.
… Какво ще кажеш за една нова игра! Какво ще кажеш…? О, щастлив си с това, което си постигнал! Не искаш да се промениш? Добре, прави това, което си правиш…
Къде отивам сега? Къде…? И това е всичко! Няма нищо повече. Аз обаче не бих искал да се излежавам завинаги в едни и същи облаци, със същата музика непрекъснато… Не бих искал да участвам в едни и същи игри… Как съм могъл да мечтая за…?
Тук няма нищо за мен сега… съвсем нищо. Сега си спомням… това ми се е случвало преди. Ето затова напуснах… и не мога да се върна! Не искам да се връщам!
По-добре да си тръгна… Знам как… Аз знам как да го направя…
Имах усещането за движение, чувствах вятъра около себе си. После тишина… след това лесно прибиране към физическото ми тяло. Отворих очи и погледнах през сълзи. Нищо в осветената от луната стая не бе се променило. Но аз бях променен.
Не бях в състояние да заспя в продължение на няколко часа, много възбуден, твърде депресиран.
3. По магистралата
Необходими ми бяха няколко седмици, за да свикна с идеята, че няма да мога повече да си ида у Дома. Бях си представял, че ще се върна към посрещането като за герой, донасяйки обратно полезна информация от Дома, за да променя и усъвършенствам Тук. Но не стана.
Повече не направих опит да се върна у Дома. Накрая тъжно признах, че този избор повече не съществува за мен. Получих го някак си като спомен от детството — да запазиш нещо скъпо, каквото си е било, но не да го изживяваш отново. Ясно бе, че са включени твърде много егоизъм и задоволяване на собственото аз.
Но едно познание все пак се появи. Вече знаех защо съм напуснал.
Едно бъдещо посещение с моя нов ИНСПЕС приятел помогна много. Той — а дали бе тя или и двете — ме чакаше, позната ярка точка в безкрайната тъмнина.
— Чувството на загуба ще премине. Не е загубено, защото ти си спомняш.
— Сега вече не принадлежа там. Всичко си бе същото, такова, каквото е било винаги. Но аз не можах да се вместя. Бе сякаш да опитвам да си облека палто или ръкавица, която отдавна ми бе станала тясна. Ме бих могъл да отида там и да бъда — прекалено съм различен.