Убежище

Елфът реши да наблюдава същата отдалечена къща в западния край на града, която гнолите бяха възнамерявали да нападнат. Постройката беше дървена, дълга и схлупена, с една врата и няколко прозореца със спуснати кепенци. Пред къщата имаше веранда, а до нея — хамбар на два етажа, чиито порти бяха толкова големи, че през тях можеше да премине каруца. По двора наоколо имаше много заграждения, отделени едно от друго с различни на вид и височина огради. В някои от тях се отглеждаха пилета или прасета, в друго имаше една коза, а останалите ограждаха прави лехи с буйни растения, които Дризт виждаше за първи път.

От трите страни на двора имаше ниви, но гърбът на къщата бе съвсем близко до гъстата гора и големите скалисти масиви на планинския склон. Дризт се шмугна под ниските клони на един бор, близо до дървената постройка, и остана да наблюдава — от този ъгъл можеше да вижда по-голяма част от двора.

На полетата работеха трима възрастни мъже. По външния им вид Дризт реши, че вероятно са от три поколения, но не можа да различи нищо повече — бяха прекалено далеч от дървото, където се криеше той. Близо до къщата обаче, четири деца, млада девойка и три малки момчета, изпълняваха тихо сутрешните си задължения — грижеха се за кокошките и прасетата и плевяха зеленчуковата градина. През по-голямата част от сутринта четирите деца работеха поотделно и Дризт не успя да научи много за семейните им отношения. Те не си пречеха, нито се разсейваха, ала когато на верандата излезе едра пепеляворуса жена и удари един голям звънец, сякаш цялата енергия, събрана в малките работници, изригна неконтролируемо.

С викове и крясъци трите момчета хукнаха към къщата, но поспряха за кратко, колкото да хвърлят няколко развалени зеленчука по сестра си. Първоначално Дризт се уплаши, че битката може да прерасне в сериозен конфликт, но когато младата жена отвърна мило на братята си и всички се разсмяха, елфът разбра, че всичко е било просто игра.

Не след дълго най-младият от мъжете на полето, вероятно по-големият брат на децата, се втурна с викове на двора, размахвайки голяма желязна мотика. Девойката извика нещо окуражително на новопоявилия се приятелски настроен мъж и трите момчета хукнаха към верандата. Мъжът обаче беше по-бърз. Той грабна един от малчуганите със силната си ръка и го пусна в поилката на прасетата.

Едрата жена със звънеца не спираше да недоволства и през цялото време клатеше безпомощно глава. От къщата излезе слаба възрастна женица с посребрена коса, застана до другата и размаха заплашително една дървена лъжица. Очевидно доволен, младежът прегърна през рамо девойката и двамата последваха две от момчетата в къщата. Третото дете се измъкна от мръсната вода и понечи да ги последва, но дървената лъжица му попречи.

Дризт не разбираше и дума от това, което казваха хората, но се досети, че старицата няма да пусне малчугана в къщата докато не се изсуши. Непослушното момче се начумери и измърмори нещо зад гърба и, когато тя понечи да влезе в къщата, но явно не бе улучило подходящия момент.