Сребърен куршум [bg]

— Какво стана с клиента ви? — попита Холдър. — С човека, който остана ненаказан за двойното убийство?

— Щеше да е по-добре, ако го бяха осъдили. Убиха го от движеща се кола два месеца след издаването на оправдателната присъда.

Тя отново кимна, като този път сякаш казваше: „Край на историята, справедливостта е възтържествувала“. Опитах се да върна разговора към Джери Винсънт.

— Не мога да повярвам за Джери. Какво се е случило?

— Още не е ясно. Явно късно снощи са го намерили в колата му, паркирана в гаража на неговата офис сграда. Застрелян. Съобщиха ми, че полицията още е на местопрестъплението и няма арестувани. Всичко това ми е известно от един репортер от „Таймс“, който се обади в кабинета ми, за да попита какво ще стане сега с клиентите на господин Винсънт — и особено с Уолтър Елиът.

Кимнах. През последната година бях във вакуум, но не чак толкова херметично изолиран, че да не чуя за убийството, в което беше замесен филмовият магнат — просто поредното от серията големи дела, които Винсънт прибави към актива си през годините. Въпреки провала с Удсън славата му на успешен прокурор още отначало му позволи да започне като адвокат от висшия ешелон. Не му се налагаше да си търси клиенти те сами го търсеха. И обикновено или бяха богаташи, или имаха какво да кажат, с други думи, притежаваха поне едно от следните три качества: можеха да платят големи пари за адвокатските му услуги, бяха категорично невинни в повдигнатите им обвинения или очевидно бяха виновни, но общественото мнение и настроения бяха на тяхна страна. Клиенти, зад които можеш да застанеш и да ги защитаваш, независимо в какво ги обвиняват. Клиенти, които не те карат да се чувстваш мръсен в края на работния ден.

А Уолтър Елиът отговаряше поне на един от тези показатели. Той беше президент и собственик на Арчуей Пикчърс и изключително влиятелен човек в Холивуд. Обвиняваха го, че убил жена си и любовника й в пристъп на ярост, след като ги спипал в къщата си на плажа в Малибу. Случаят имаше всевъзможни връзки със секс и известни личности и привличаше огромно медийно внимание. Направо си беше машина за реклама на Винсънт… а сега можеше да го поеме някой друг.

— Запознат ли сте с ПРС 2300? — прекъсна мислите ми съдия Холдър.

Неволно се издадох, присвивайки очи.

— Хм… не съвсем.

— Ще ви припомня. Това е онази част от правилника за професионално поведение на Калифорнийската адвокатска колегия, която се отнася за прехвърлянето или продажбата на адвокатска практика. Разбира се, в този случай става дума за прехвърляне. Господин Винсънт явно ви е посочил като свой заместник в стандартния си договор за защита. Това ви е позволявало да го подсигурявате, когато се е налагало, и ви е включвало при необходимост в отношенията между адвокат и клиент. Установих също, че преди десет години е подал до съда заявление, позволяващо вие да поемете неговата практика, в случай че той е в невъзможност да изпълнява задълженията си или умре. Това заявление не е било нито променено, нито подновено, така че волята на господин Винсънт е ясна.