Сребърен куршум [bg]

Не я познавах лично, но бях чувал за нея. Беше работила двайсет години като прокурор. Отговаряше на наказателните процеси, беше водила няколко големи дела и беше известна с това, че издава максимални присъди. Тъкмо затова след първия й мандат избирателите бяха гласували за нея. Четири години по-късно я бяха избрали за председател на Съдебни съвет и оттогава заемаше този пост.

— Благодаря, че дойдохте, господин Холър — каза тя. — Радвам се, че секретарката ви най-после е успяла да ви открие.

В гласа й звучаха нетърпеливи, ако не и повелителни нотки.

— Тя всъщност не ми е секретарка, госпожо съдия, но все пак ме намери. Съжалявам, че ви забавих.

— Е, нали сте тук. Не се познаваме лично, нали?

— И аз така мисля.

— Е, така ще издам възрастта си, но всъщност веднъж бях прокурор в процес, в който баща ви беше адвокат. Едно от последните му дела, струва ми се.

Налагаше се да коригирам преценката си за възрастта й. Трябваше да е поне на шейсет, щом с баща ми се бяха засичали в съда.

— Всъщност бях трети прокурор по делото, току-що завършила Юридическия факултет на Университет на Южна Калифорния, абсолютна новачка. Искаха да ми осигурят известен съдебен опит. Гледаше се дело за убийство и ми дадоха да разпитам един свидетел. Цяла седмица се готвих за разпита, а баща ви съсипа човека за десет минути. Спечелихме делото, обаче никога не забравих този урок. Бъди готова за всичко.

Кимнах. Неколцина по-възрастни адвокати през годините ми бяха разказвали истории за Мики Холър-старши. Самият аз едва го помнех. Преди да успея да попитам съдията за делото, във връзка, с което го е срещала, тя продължи:

— Но не ви повиках за това.

— Очевидно, госпожо съдия. Явно е нещо… доста спешно?…

— Да. Познавахте ли се с Джери Винсънт?

Употребата на минало време ме смая.

— С Джери ли? Да, познавам Джери. Какво е станало?

— Мъртъв е.

— Мъртъв?!

— По-точно убит.

— Кога?

— Снощи. Съжалявам.

Сведох очи и погледнах табелката на бюрото й. „Съдия М. Т. Холдър“, пишеше с курсив върху дървената подставка с церемониално чукче, писалка и мастилница.

— Бяхте ли близки?

Труден въпрос, чийто отговор не знаех. Без да вдигам поглед, отвърнах:

— Участвали сме в дела един срещу друг, когато той работеше в прокуратурата, а аз бях служебен защитник. И двамата горе-долу едновременно напуснахме, на да започнем частна практика, и двамата имахме самостоятелни кантори. През годините сме работили заедно по няколко случая, процеси, свързани с дрога, и взаимно се подсигурявахме, когато се наложи. От време на време той ми прехвърляше по някой клиент, когато не искаше да се занимава с него.