Суперкомандос
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Суперкомандос». Краткое содержание книги:
Името ми е Лорънс Банкрофт. Понеже идвате от колониите, това име може би не ви говори нищо. Достатъчно е да кажа, че съм богат и влиятелен на Земята, и в резултат имам много врагове. Преди шест седмици бях убит — деяние, което полицията по някакви свои съображения реши да сметне за самоубийство. Тъй като в крайна сметка убийците се провалиха, мога само да предполагам, че ще опитат отново, и при подобно отношение на полицията може и да успеят.
Несъмнено вие ще се запитате какво общо има това с вас и защо ви измъкваме от хранилището на цели сто осемдесет и шест светлинни години, за да се справите с някакъв местен проблем. Моите адвокати ме посъветваха да наема частен детектив, но поради видното си положение в глобалната общност не мога да се доверя никому тук. Вашето име ми бе дадено от Рейлийн Кавахара, за която, доколкото разбрах, сте свършили някаква работа на Ню Пекин преди осем години. Два дни след молбата ми да установят къде се намирате, ръководителите на Емисарския корпус успяха да ви открият в Канагава, макар че поради вашето уволнение и по-нататъшната ви дейност не бяха в състояние да предложат нито гаранция, нито някакво обещание за лоялност. Доколкото разбирам, вие сте независим човек.
Условията, при които бяхте освободен, са следните:
Нает сте да работите за мен в течение на шест седмици, като в края на този срок имам правото да го удължа, ако се наложи допълнителна работа. През това време ще поема всички разходи в рамките на разумното, свързани с вашето разследване. Освен това ще поема разноските за наема на носител през посочения период. В случай, че приключите разследването успешно, остатъкът от присъдата ви в Канагава — сто и седемнайсет години и четири месеца — ще отпадне и вие ще бъдете прехвърлен на Харлановия свят за незабавно освобождаване в носител по ваш избор. Като допълнителен вариант предлагам да изплатя ипотеката на сегашния ви носител тук, на Земята, при което ще можете да станете натурализиран гражданин на ООН. И в двата случая ще получите сума, еквивалентна на сто хиляди ООН долара.
Смятам тези условия за щедри, но бих добавил, че с мен шега не бива. Ако разследването се провали и бъда убит, или ако се опитате по какъвто и да било начин да избягате или да нарушите условията на договора, наемът на носителя ще бъде прекъснат незабавно и вие ще бъдете върнат на склад, за да изтърпите присъдата си тук, на Земята. Към тази присъда могат да бъдат прибавени и допълнителни наказания за евентуални ваши нарушения на закона. Ако от самото начало решите да не приемете договора, пак ще ви върнат на склад, макар че в такъв случай не поемам отговорност за обратното ви препращане до Харлановия свят.
Надявам се да приемете предложената уговорка като изгодна възможност и да се съгласите да работите за мен. В очакване на това, изпращам шофьор да ви вземе от складовото заведение. Казва се Къртис и е един от най-верните ми служители. Той ще ви посрещне в залата за освобождаване.
Очаквам да се срещнем в Слънчевия дом.
Искрено ваш Лорънс Дж. Банкрофт“ (обратно)Слънчевият дом заслужаваше името си. От Бей Сити летяхме около половин час на юг над крайбрежието, докато промяната в тона на двигателя ми подсказа, че наближаваме целта. Слънцето слизаше към морето и лъчите му, проникващи през илюминаторите отдясно, вече се обагряха в мек златист цвят. Когато започнахме да се спускаме, аз надникнах навън и видях как вълните долу се превръщат в разтопена мед, а въздухът над нас — в чист кехлибар. Сякаш кацахме в буркан с пчелен мед.
Машината се наклони настрани и направи широк вираж, което ми даде възможност да огледам имението на Банкрофт. То разстилаше край морето грижливо поддържани зелени ливади и бели алеи, обкръжаващи грамадна къща с керемиден покрив, където спокойно можеше да се настани малка армия. Стените бяха бели, покривът кораловочервен, а ако имаше армия, засега не виждах и следа от нея. Инсталираните системи за безопасност също бяха незабележими. Когато слязохме по-ниско, различих в единия край на терена леко трептене на въздуха над силова ограда. Беше толкова слабо, че не разваляше гледката откъм къщата. Много мило.
На десетина метра височина пилотът включи спирачките рязко — според мен дори твърде рязко. Машината се разтърси от край до край и кацнахме сред облак от изтръгнати чимове и буци пръст.
Хвърлих на Ортега укоризнен поглед, но тя се престори, че не забелязва. Отвори люка и излезе. След малко и аз я последвах на обезобразената ливада. Побутвайки с крак разхвърляните чимове, извиках през воя на турбините: