Суперкомандос

— Не, това сигурно е работа на отдел „Контрол на движението“, госпожо — отвърна любезно Ортега. — Аз нямам такива пълномощия.

Жената пред нас изсумтя презрително.

— О, не се и съмнявам, лейтенант. И съм сигурна, че нямате нито един приятел в онзи отдел. — Гласът й стана високомерен. — Знаете, че ще го освободим още преди залез-слънце.

Извих очи, за да видя как ще реагира Ортега, но тя изобщо не реагира. Орловият профил остана безстрастен. Повече обаче ме тревожеше презрителната усмивка на другата жена. Гримасата беше грозна и не отиваше на такова младо лице.

По-назад, до къщата, имаше двама мъже с автоматични оръжия на рамо. Те стояха под стряхата и наблюдаваха още когато кацнахме, но сега излязоха от сянката и бавно се упътиха към нас. По това как очите на жената леко се разшириха, предположих, че ги е повикала по имплантиран микрофон. Хитро. На Харлановия свят хората винаги са против да вграждат в себе си разни машинарии, но на Земята положението май щеше да се окаже съвсем различно.

— Не сте добре дошла тук, лейтенант — заяви младата жена с леден глас.

— Вече си тръгвам, госпожо — отвърна дрезгаво Ортега. Тя ненадейно ме потупа по рамото и без да бърза, се отправи обратно към машината. На половината път изведнъж спря и се обърна. — Дръж, Ковач. Без малко да забравя. Ще ти трябват.

Тя бръкна в нагръдния си джоб и ми подхвърли малък пакет. Хванах го инстинктивно и наведох очи. Цигари.

— Довиждане.

Тя скочи на борда и затръшна люка. През стъклото видях, че ме гледа. Машината излетя на пълна мощност, като изпепели земята под себе си и остави дълбока бразда през ливадата, докато се отдалечаваше на запад към океана. Проследихме я как изчезва в далечината.

— Чаровно — промърмори жената до мен, сякаш на себе си.

— Мисис Банкрофт?

Тя се завъртя. Изражението й подсказваше, че съм почти толкова нежелан тук, колкото и Ортега. Тя бе видяла дружеския жест на лейтенанта и устните й тръпнеха неодобрително.

— Съпругът ми прати кола да ви вземе, мистър Ковач. Защо не я изчакахте?

Извадих писмото на Банкрофт.

— Тук пише, че щяла да ме чака кола. Не ме чакаше.

Тя се опита да вземе писмото и аз го вдигнах на недосегаема за нея височина. Жената стоеше срещу мен зачервена и задъхана, а гърдите й се вдигаха и отпускаха изкусително. Когато вкарват тяло в резервоара, то продължава да произвежда хормони почти като по време на сън. Внезапно осъзнах, че съм възбуден до пръсване.

— Трябваше да изчакате.

Харлановият свят. Някъде бях чел, че гравитацията там е осем десети от земната. Изведнъж отново изпитах нелепото чувство за прекомерна тежест. Въздъхнах задавено.

— Мисис Банкрофт, ако бях чакал, още щях да съм там. Може ли да влезем?

Очите й леко се разшириха и в тях изведнъж зърнах колко стара е всъщност. После тя сведе поглед и си възвърна присъствие на духа. Когато заговори отново, гласът й бе поомекнал.