Суперкомандос

— Май не се радвате много, че ме губите.

Съливан ме изпепели с поглед.

— Вие сте рецидивист, Ковакс. Никога не съм разбирал смисъла да се хаби хубава плът и кръв заради такива като вас.

Докоснах писмото в джоба си.

— За мое щастие мистър Банкрофт не е на същото мнение. Той трябваше да ми прати лимузина. Дали е дошла вече?

— Не съм поглеждал.

Някъде на бюрото издрънка звънче. Лекарката бе приключила с въвеждането на данните. Тя откъсна извития край на хартиената лента, сложи подписа си на две места и подаде документа на Съливан. Надзирателят се приведе над хартията и я огледа с присвити очи, после надраска своя подпис и ми подаде копието.

— Такеши Лев Ковакс — изрече той, произнасяйки името ми не по-малко погрешно от своя подчинен в резервоарната зала. — С пълномощията, дадени ми от Съдебното споразумение на ООН, ви предавам под опеката на Лорънс Дж. Банкрофт за срок не повече от шест седмици, в края на който освобождаването ви под гаранция ще бъде преразгледано. Моля, подпишете тук.

Взех писалката и изписах името си с чужд почерк до пръста на надзирателя. Съливан раздели горното и долното копие, и ми подаде розовия екземпляр. Лекарката му подаде нов лист.

— Това е лекарски протокол, потвърждаващ, че Такеши Ковакс (д.ч.п.) е приет в цялост и невредимост от Правосъдната администрация на Харлановия свят и впоследствие настанен в това тяло. Потвърдено от мен и вътрешната наблюдателна система. Прилага се диск с подробности за предаването и данните от резервоара. Моля, подпишете декларациите.

Вдигнах очи и безуспешно се опитах да открия камерата. Нямаше смисъл да споря. Надрасках новия си подпис за втори път.

— Това е копие от наемното споразумение, с което сте обвързан. Моля, прочетете го внимателно. Неизпълнението на който и да било параграф може да доведе до незабавното ви завръщане в хранилището, за да изтърпите целия срок на присъдата си или тук, или в друго заведение по избор на Администрацията. Разбирате ли тези условия и приемате ли да се обвържете с тях?

Взех документите и ги прегледах набързо. Бяха стандартни. Леко видоизменен вариант на споразуменията за освобождаване под гаранция, които бях подписвал поне пет-шест пъти на Харлановия свят. Езикът изглеждаше малко по-формален, но съдържанието си оставаше същото. С други думи казано, пълна глупост. Подписах, без да се колебая.

— Е, добре. — Съливан сякаш мъничко поомекна. — Вие сте късметлия, Ковакс. Не изпускайте златния шанс.

Не им ли омръзва да повтарят едно и също?

Мълчаливо сгънах своите екземпляри и ги напъхах в джоба си до писмото. Вече се обръщах, когато лекарката стана и ми подаде малка бяла картичка.