Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Ритматистът
Ритматистът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритматистът

Электронная книга - «Ритматистът». Краткое содержание книги:

Обществото, в което живеят хората в този роман, е имало алтернативна история и целият познат свят изглежда различно — САЩ са Съединените острови, Европа е под властта на източноазиатската империя ДжоСеун, в Мексико управляват ацтеките…Това общество не само е организирано по различен начин, то също така живее доста по-различно от нас — всички уреди са механични и действат с пружини.Но не това е най-голямото различие. Хората трябва да се борят с един опасен неприятел, чиято природа не им е съвсем известна — тебеширчетата, най-опасни от които са дивите тебеширчета. Те са малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и които могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката — отчасти наука, отчасти религия. Единствено хората с ритматически умения — нарисуваните от тях тебеширени линии буквално оживяват — могат да се преборят с дивите тебеширчета и да ги победят, като очертават свои защитни фигури и тебеширчета. Войната с дивите тебеширчета се води в Небраск и цялата подготовка на ритматистите е насочена към това — те да станат добри бойци, които да могат да удържат линията на фронта.Младият Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, изключително запален по ритматиката, макар и неритматист, е въвлечен в полицейско разследване в кампуса на учебното заведение. Заплашен от отстраняване заради слаб успех, той е решен да опита да стане ритматист — или поне да съумее да разбере защо от известно време насам изчезват ученици ритматисти. Привлечен за сътрудник в разследването от директора на колежа и от един от помагащите на полицията професори ритматисти, Джоел се оказва въвлечен в безмилостна битка с хитър и изключително умел противник. Ще успее ли да го разкрие и да спре престъпленията?Отговорът на този въпрос може да бъде намерен на страниците на наистина изключително добре написаната книга на Брандън Сандърсън — Ритматистът.Джоел погледна зле изтритата рисунка пред себе си. Беше остро и отчетливо напомняне кой е той всъщност. Нямаше значение колко упорито се опитва или учи, той никога няма да стане ритматист и да е способен да накара своите тебеширени линии да оживяват или да изчезват със силата на мисълта.Брандън Сандърсън е израснал в Линкълн, Небраска. Сега живее в Юта със съпругата и децата си и преподава творческо писане в университета Бригъм Янг. Завърши бестселъра на Робърт Джордан — сагата „Колелото на времето“. Занимателна задкулисна информация за всички книги на Сандърсън потърсете на www.brandonsanderson.com.
1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 111
Перейти на страницу:

— О, няма да е толкова зле — заяви Екстън. — Предполагам, че директорът Йорк ще му даде неколцина ученици. На Фич му се полага малко почивка. Може и да му хареса.

Да му хареса?, рече си Джоел. Горкият човек беше смазан.

— Той е гений — каза Джоел. — Никой тук не преподава защити с такава степен на сложност.

— Той е истински учен — съгласи се Екстън. — Може би е твърде много учен. Нализар може и да е по-добър в класната стая. От това, което съм чул, някои от лекциите на Фич може и да са… малко над нивото на учениците.

— Не — възрази Джоел. — Той е изключителен учител. Обяснява нещата и не се отнася с учениците като с глупаци, както правят Хауърдс или Силвърсмит.

Екстън се подсмихна.

— Май съм те оставил с прекалено много свободно време, а? Искаш ли отново да си имам неприятности с ритматистите?

Джоел не му отговори. Останалите професори по ритматика дадоха да се разбере, че не желаят той да прекъсва лекциите им. Без Фич и благосклонното му отношение, Джоел нямаше скоро да се промъкне на която и да е лекция. Присви го отвътре.

Все пак можеше и да има шанс. Ако Фич ще подготвя няколко ученика, защо Джоел да не е един от тях?

— Джоел, скъпи — каза Флорънс, вече преполовила сандвича си. — Сутринта говорих с майка ти. Тя искаше да проверя дали не мога да ти ударя едно рамо за избираемия летен курс.

Джоел направи гримаса. Да живееш в кампуса като син на служители в колежа си имаше своите предимства. Най-голямата от тези облаги беше безплатното му обучение, въпреки че го бе получил само заради смъртта на баща си.

Обаче имаше и недостатъци. Много от останалите служители — като Екстън и Флорънс — получаваха пълния пансион като част от трудовия си договор. Джоел бе израсъл с тях и ги виждаше всеки ден — а това значеше, че те са добри приятели и с майка му.

— Работя по въпроса — каза той и помисли за писмото си до Фич.

— Наближава последният ден на срока, скъпи — продължи Флорънс. — Трябва да се запишеш на избираем. Най-после можеш да си избереш сам, вместо да се учиш за някаква поправка. Не е ли вълнуващо?

— Да.

През лятото повечето ученици си отиваха у дома. Онези, които оставаха в училище, посещаваха занятия само за половин ден и можеха да си изберат един курс. Освен ако не се бяха представили зле през учебната година и не се налагаше да вземат като избираем подготовка за поправителната сесия. Ритматистите бяха щастливци — стояха в училище по цяла година, обаче избираемият им предмет за лятото пак беше ритматически.

— Мислил ли си по въпроса? — запита Флорънс.

— Малко.

— Запълват се бързо, скъпи — каза тя. — Все още има няколко свободни места в класа за физическа подготовка. Искаш ли?

Три месеца да стои на игрището, докато всички останали търчат наоколо му, ритат топки един срещу друг и всички се мъчат да се престорят, че играта им е поне наполовина толкова интересна, колкото ритматическите дуели.

— Не, благодаря.

— Какво тогава?

Математиката можеше да е забавна. Литературата нямаше да е твърде мъчителна. Но нищо нямаше да е интересно колкото ученето при Фич.

— До довечера ще избера — обеща той и погледна часовника. Време беше за следващия час. Взе книгите си от ъгъла, постави най-отгоре двата учебника на Фич и излезе от сградата, преди Флорънс да може да го притисне още повече.

03

Този ден часът по история мина бързо; преговаряха за годишния изпит на другия ден. Когато свърши, Джоел отиде на математика, последния му урок. Този семестър се занимаваха главно с геометрия.

Джоел се отнасяше със смесени чувства към часовете по математика. Геометрията беше основата на ритматиката, затова беше интересна. Историята на геометрията го очароваше открай време — от Евклид и древните гърци чак до Монарха Грегъри и изнамирането на ритматиката.

Само дето имаше толкова много досадна работа. Безброй задачи, които не представляваха интерес за него.

— Днес ще преговорим формулите за изчисляване на лице — съобщи професор Лейтън пред класа.

Формули за изчисляване на лице. Джоел на практика ги беше запаметил още преди да проходи. Затвори очи и изпъшка. Колко пъти трябваше да повтарят едно и също?

Професор Лейтън обаче не допускаше учениците му да се размотават, въпреки че повечето работа за годината — включително изпитът — беше свършена. Настоя да прекарат последната учебна седмица в изнурителен преговор на всичко изучено.

Ама наистина. Кой преговаря след годишния изпит?

— Днес започваме със сеченията на конуса! — обяви Лейтън. Той беше едър мъж, малко пълен. Джоел все си мислеше, че Лейтън би трябвало да стане треньор, а не професор по математика. Определено владееше умението да мотивира.

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)