Родена в понеделник

— Здравейте — казвам на Шарън и Джон, другите двама асистент-продуценти и роби. Всеки от нас има малко бюро, сбутано в кабина точно пред офиса на Кити Симпсън, до секретарките. На книга не сме помощен персонал като тях, а както Ванна често изтъква, ние сме ръководни кадри. Все пак ни се плаща много по-малко и сме длъжни да правим каквото ни наредят.

Шарън и Джон ме поздравяват еднакво вяло. Шарън е оперено двадесет и две годишно момиче, което върши тази работа само защото е за предпочитане пред сервитьорската, докато усъвършенства актьорските си умения. Очевидно е решила, че ако флиртува с достатъчно от мъжете, заемащи ръководни длъжности тук, може би някой от тях ще й даде роля (не каквато предполагате), ще й намери импресарио или нещо подобно. Тя няма нужда от съвети как да търси романтична близост с някого от офиса. Шарън е професионалистка в това отношение. Светлокафявите й къдрици винаги подскачат, а луничките по нежната й кожа сияят. През лятото носи къси ефирни рокли и красиви жилетки с бродерии на цветя. През зимата избира много тесни панталони и плътно прилепващи якета. През цялата година предпочита обувки с тънък висок ток и големи обици.

Джон е на двадесет и осем и се смята за пълен неудачник, но за разлика от мен, гледа на това като на личен избор. Вярва, че благородната мисия на киноизкуството е опорочена от Холивуд и само истински сериозни творци като него могат да я спасят. Мечтае да режисира. Изненада. Междувременно изпитва перверзно задоволство да чете лоши сценарии и да ги предава по-нататък. Винаги ходи с кафяв кадифен костюм и оранжева или тъмносиня риза на карета, защото е луд по всичко от седемдесетте (освен най-ценните неща, например уомблите3). Джон харесва джаз, литературата на бийт поколението и френското кино. Харесва и Кити, която е долна кучка, но, изглежда, това го възбужда.

Джон все още не е загубил работата си, защото е лицемер и подмазвач от световна класа.

Шарън никога няма да бъде уволнена, защото мъжете в офиса няма да позволят на Кити да я пипне.

Аз съм тук, защото върша всичката работа.

— Как мина уикендът? — пита ме Шарън. Играе на минички, смръщила вежди и съсредоточена върху екрана. Никога не е печелила нивото „Експерт“, но не се отказва. — Срещна ли интересни хора?

— Не.

— Чудесно — казва разсеяно. — О, мамка му.

— Може би трябва да играеш само на трето ниво — предлагам.

Шарън ме поглежда с пренебрежение.

— Преминах на следващото… А аз срещнах някого — добавя тя и халките на ушите й подскачат.

— Така ли? Кого?

— Запознахме се на премиерата на „Професия блондинка 2“ — продължава, твърдо решена да ми разкаже подробно.

— Красив ли е? — питам. — Секси? Забавен?

Шарън махва с ръка, сякаш това са несъществени подробности.

— Работи в „Метро Голдуин Майер“ — казва тя.

— Вълнуващо — отбелязвам.