Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
Никой не може да отгатне възрастта й. Четиридесет и девет? Петдесет и една? Кожата й е изпъвана толкова пъти, че вече не може нито да се мръщи, нито да се усмихва нормално. Но все още може да крещи. Дребничка е и слаба, облича се в стил „Доко Шанел“ и има благия нрав на Мусолини. Макар да е едва метър и петдесет и пет, винаги успява да ме накара да се почувствам, сякаш се смалявам пред нея.
В офиса си Кити е като питбул, но в обществото пърха като пеперуда. Попадне ли в една стая с известен актьор, режисьор или импресарио, напълно се преобразява и започва да се държи като ангелче. Почти виждате как кожата й на отявлена кучка се смъква и от нея излиза симпатична, остроумна жена, която, очарована от събеседника си, слуша думите му в захлас. Кани всеки, който я интересува, на дълги, разточителни обяди, изпраща цветя за рождените им дни и по два пъти в месеца се обажда на всяка важна клечка, чийто номер е записан в бележника й, само за да попита как е. Името й е известно в киносредите. И може да се похвали със завидни връзки сред по-старото поколение звезди. Макар и да не са участвали в продукции с голям касов успех, все пак са впечатляващи имена: Джуди, Хелън, Шон…
Кити уважава преуспелите и презира неудачниците.
Държи ме на работа поради две причини. Едната е, че все някой трябва да пише рецензии за сценариите, а другата — че това дразни Майк.
Настаняваме се на неудобния твърд диван (Кити мрази на гостите й да им бъде удобно) в напрегнато очакване. Това не е в стила на шефката ми. Обикновено влиза в офиса си и затръшва вратата. Плахата й, кротка секретарка Клер й донася графика за деня и след малко свиква съвещание, по време на което ни мъмри и хока, защото не сме намерили следващия „Титаник“ или поне „Хари Потър“.
После ме натоварва със задачи за целия следобед, докато тя обядва с някоя зашеметяваща звезда, а Джон води записки за нея. Шарън се мотае из офиса и се преструва, че чете сценарии, но през повечето време носи кафе на шефовете или разменя клюки с някого в кухнята.
Това е добре усвоена рутина.
За какво ли ни вика Кити? Дали ще уволни някого? Не бих го понесла. Замислям се за банковата си сметка. В момента в нея има точно сто и три лири и четирийсет и седем пенса. А автобиографията ми? Какво бих могла да кажа за себе си? „Тридесет и няколко годишна асистентка по подбор на сценарии търси престижна работа като изпълнителен продуцент. Постижения във филмовия бранш: никакви. Скорошни изяви: никакви. Препоръчани сценарии, по които са заснети продукции: никакви“.
Поглеждам към Шарън и Джон. Никой от двамата не изглежда притеснен.
— Какво ли е намислила?
— Едва ли Кити е „намислила“ нещо — процежда Джон през зъби. — Според мен като неин екип сме длъжни да я изчакаме и да чуем какво има да ни каже.
— Може би е подала оставка — казва Шарън с надежда.
— Защо да го прави? — сопва се той.
Дяволитата й усмивка няма никакво въздействие върху него. Дори не трепва.
— Може да е получила по-съблазнително предложение — предполага Шарън.
— Това да. Възможно е. Кити е невероятно талантлива — Джон ме поглежда предизвикателно, явно очаквайки да изразя несъгласие.
— Идвам, идвам — гърми познат глас в коридора. Обръщам се и виждам Кити да крачи важно през общото помещение. Жалко, че няма кой да я види. Явно й е все едно. Мобилният телефон е долепен до ухото й.
— Да, да, да, да. Разбира се. Да, много жалко — замърква тя. Успокоявам се. Очевидно е, че новините са добри.
Кити приключва разговора, влиза в офиса и затваря вратата с трясък. Като вярно пале, Джон я поглежда с възхищение. Днес има вид на ултрамодерна кучка. Първо, жълт костюм „Долче“ с вензел DG на копчетата. Второ, продълговата чанта „Луи Вутон“ в пролетен цвят. Трето, пръстен с голям яркожълт диамант, който блести ослепително. Косите й са прихванати в неизменната френска прическа, може би за да се виждат малките двукаратови диаманти на обиците й.
Кити държи на марката. Ако не е очевидно чии модели носи, защо да си прави труда да се издокарва?
— Тук ще настъпят известни промени — тържествено заявява тя.
Изпадам в паника. Ще ме уволни.
— Ще си поставим по-високи цели. На всяка цена трябва да открием онзи ключов проект, който ще ни даде тласък.
Господи, говори като Майк.
— Някой трябва да изпревари всички други в „Уининг“ и възнамерявам този някой да бъде екипът на Кити Симпсън — казва тя. — Жизненоважно е да бъдем забелязани.
— Напълно съм съгласен — подмазва се Джон. — Притежаваш страхотен усет, Кити.
Удостоява го с хладна усмивка.
— Да — продължава да разсъждава на глас. — Трябва да бъде усет на целия екип, подходът на отбора „Кити Симпсън“ — описва кръг във въздуха с ръка и диамантът на пръстена й заблестява. — Като моя запазена марка!