Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Кабинетът е още по-натруфен от гардеробната на горния етаж. Дъб навсякъде, бюро по поръчка, кафяво кожено кресло – антика, както изглежда; библиотеки, пълни с всякаква справочна литература. Тамара явно е била писател от старата школа – разчитала е на истински книги, а не на източници от интернет; работила е само със сто процента достоверни данни.
На Ник му стига една секунда, за да забележи какво не е наред. Има принтер, скенер, зареждащи устройства и цял сноп добре подредени кабели.
Но няма компютър.
Инстинктивното предчувствие, което изпита от самото начало, сега се засилва. Той отваря врата на шкафчето. Не се вижда място за настолен компютър. Добре. Това не е изненада – много писатели предпочитат лаптопите. Преносимите компютри са удобни за записване на чудати и гениални мисли, докато пътуваш. Но тук няма резервни кабели или док-станция. Ник претърсва шкафовете и намира инсталационни дискове и гаранционна карта за единайсетинчов „Макбук Еър“. Готино. Много по-модерен от стария „Дел“, който подпира масата в неговия апартамент. Нещо обаче продължава да го гложди.
Писателите винаги правят резервни копия. Професионалистите записват всичко. Винаги. На няколко различни носителя.
Ник претърсва навсякъде, но не намира дори флашка, камо ли професионален резервен харддиск.
Бил е тук. Изчистил е всичко.
– Имаме местопрестъпление – провиква се. – Сигурен съм, че този тип е взел неща от кабинета.
Ник съзнава, че това негово твърдение променя всичко. Вътрешните огледи са мечта за всеки полицай. Няма вятър да издуха попадналите на местопрестъплението косми, няма дъжд да отмие петната от кръв, няма кретени да стъпчат микроследите в почвата или в пясъка. Вътрешните огледи са най-добрият източник на улики. Това е най-голямата им надежда.
Ник поглежда през прозореца. Няколко униформени претърсват задния двор. Там няма трева – само дървена настилка, малък соленоводен басейн, ограден с камъни кът за хранене и тухлено барбекю. Писателката едва ли се е цапала да пече пържоли – по-скоро е викала готвач, когато е имала гости.
– Ник, ела да видиш това – вика го Мици. Звучи по-скоро тъжно, отколкото въодушевено.
Ник се досеща, че каквото и да е намерила, няма да му хареса. Той оставя декарите дъбова облицовка и нагазва сред пасището мек бял килим в дневната.
– Котката е мъртва. – Изражението на Мици издава, че е имала такъв домашен любимец. – Очевидно убита.
Том Хикс, четиридесетгодишен брадат криминалист, облечен с гащеризон за огледи, държи в изпънатата си напред ръка бяла персийска котка.
– Вратът ѝ е счупен – обяснява той. – Под козината има следи от примка, а очните ябълки са разширени. Най-вероятно е удушена с ласо, може би дори е висяла.
Мици поклаща глава:
– Извратеняк!
– Обаче интересен извратеняк. – Ник се вглежда по-внимателно в котката, докато Том я прибира в голям хартиен плик. – Не са много хората, които носят в себе си ласо и знаят как да го използват.
Мици докосва ръката на Хикс:
– Може пък да имаме късмет и котето да е одраскало или ухапало убиеца.
– Ще я дадем на криминалния ветеринар – отвръща техникът, докато етикетира плика. – Много е добър. Ако има микроследи или ДНК от извършителя, той ще ги намери и ще каже как точно е умряло животното.
Ник мълчаливо преглежда купчина писма, после отива при малкия безжичен телефон, поставен на стойка до перваза на прозореца.
На дисплея пише, че има четиринайсет пропуснати обаждания. Ник вдига сребристия апарат от стойката, разглежда иконите на клавиатурата и открива вградения указател. За няколко секунди установява, че има записани 306 номера, подредени по фамилно име. Въвежда „Джейкъбс“ и намира само едно – Дилан. Поглежда пак към купчината писма и плика, адресиран до „Г-н Д. и г-жа Т. Джейкъбс“. Вдига го и вижда, че е отворен. Вътре има бяла картичка, изписана със златни букви – покана за благотворителен бал. Ник показва телефона и картичката на Мици.
– Май открихме половинката на Дамата с пръстена.
Мици оставя криминалиста с мъртвата котка; възмущението и гневът ѝ отстъпват на нови емоции. Съпругът на Тамара Джейкъбс или е нейният убиец и знае, че е мъртва, или съвсем скоро целият му живот ще се преобърне.
– Ако има номер, обади му се!