Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Малко след девет Ник заключва входната врата и тръгва към отдалечения на трийсет минути с кола остров Търминал, източно от Сан Педро и западно от Лонг Бийч. Яхтеното пристанище „Ал Ларсън“ на Сийсайд авеню е под управлението на Лосанджелиската пристанищна администрация и разполага с над сто места за плавателни съдове с дължина между шест и петнайсет метра. Точно по средата е единствената гордост и радост на полицай Каракандес. Единственото нещо, което му помага да запази здравия си разум.
„Реюниън“ не е от яхтите, които привличат погледа. Всъщност деветтонната едномачтова платноходка „Хилиард“ е истинско грозно пате сред лодките. Никоя разголена манекенка или плейбой не биха припарили до нея, камо ли да се качат. Но след смъртта на съпругата и сина си Ник се влюби в това ръждясало корито и спаси кила му от ковано желязо и белите му дъбови ребра от корабната морга. Възстановяването на лодката беше полезно, ако не за джоба, то поне за душата му. Всеки излишен цент отиваше за ремонта – обков и запушване на цепнатините, нов централен кокпит с рул, три каюти, освежени с махагонова облицовка, ново покритие от стъклопласт върху масивните чамови палуби.
Цяла сутрин Ник обработва единайсетметровата мачта и лакира задната палуба. Около един часа слиза на брега, за да хапне нещо топло. От другата страна на кея вижда познато лице, но се налага да се позамисли откъде я познава – досега не я е виждал с дънки и пуловер.
– Доктор Чан?
Ейми Чан се обръща. Катраненочерната ѝ дълга до раменете коса се развява; снежнобелите зъби блясват за миг, преди да се скрият зад нежнорозовите устни; зелено-кафявите ѝ очи искрят.
– Детектив Каракандес – Изрича името му сърдечно и тръгва към него с ръце в предните джобове. Бедрата ѝ леко се поклащат под голямата жълтеникавокафява чанта, преметната през рамото ѝ. – Едно птиченце ми каза, че имаш лодка тук.
– Правилно ти е казало птиченцето – казва той, като се приближава към нея. – Но за теб съм сигурен, че не плаваш. Прав ли съм?
– Абсолютно. Никога в живота си не съм излизала в открито море. Освен ако фериботът до Сан Франциско не се брои за океанско плаване.
– Не се брои. Кажи сега, какво те води на брега?
Тя се усмихва:
– Дойдох на въздух. Да си прочистя главата. Да забравя за малко работата.
– Мястото със сигурност е подходящо. – Той кимва към металния кит, закотвен от дясната му страна. – Това е моята лодка. Красавица е, нали?
Чан се усмихва иронично:
– Забележителна може би е по-подходящото определение.
Той се засмива:
– Отивам да си взема кафе и сандвич. Имаш ли време?
– Разбира се.
Тя тръгва спокойно с него. Ято чайки се вдига и се разпръсва в небето. Ник се обръща към нея, докато вървят:
– Това птиченце, което ти каза, че съм тук, да не би случайно да се казва Мици?
– Детективе, нали знаеш, че човек не трябва да издава източниците си – отговаря Ейми, като поставя пръст на устните си.
Усмихнати, двамата стигат до закусвалнята на пристанището. На брега е адска навалица – хубавото време е привлякло много семейства в почивния ден.
Късметът им се усмихва и успяват да се доберат до свободна маса встрани от главното гише, откъдето вземат кафета, сандвичи с риба тон и двойна порция пържени картофи. Въпреки твърдението на Ейми, че иска да забрави работата, това е единствената им обща тема, затова тя неволно заговаря за новите открития по случая:
– Обадих се на един познат специалист по океанските течения. Оказва се, че вашата дама от плажа е попаднала във водата в малките часове в четвъртък. Той смята, че е било някъде между два и три през нощта.
– Някаква идея откъде са я хвърлили?
– От кея. Извършителят вероятно е очаквал, че водата ще я отнесе.
– Успя ли да изясниш приблизителния час на смъртта?
– Знаеш как стават тези неща, Ник. Настъпването на смъртта не може да се определи с точност. От температурата на трупа мога да стесня диапазона в тричасов прозорец. Тоест за времето между един-един и половина и четири-четири и половина. Ако отчетем теченията и мястото, където я намерихме, бих казала, че е станало по-скоро около един и половина.
Ник кимва и дръпва запечения кашкавал от ръба на сандвича.
– Това би паснало с времето за докарването от дома ѝ. Тя е писателка от Бевърли Хилс.