Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Било истинско клане. След като видял оръжието в ръцете на продавача, наркоманът избил всички. Бил като хипнотизиран. Полицаите го заварили да стои като вцепенен сред труповете. Моментната лудост на една отрепка бе погубила десетина порядъчни граждани и бе почернила живота на близките им.
– Ако убиецът е изхвърлил трупа оттук, сигурно не е местен – отбелязва Мици.
– Какво? – мислите на Ник все още са там – в събитията отпреди три години
– Океанът. – Тя посочва над парапета, за да привлече вниманието му. – Тук е прекалено плитко. Вероятно престъпникът си е мислил, че е по-дълбоко. Мислел е, че като я изхвърли тук, трупът ще изчезне завинаги.
– Може да е имало прилив. – Мозъкът на Ник най-после заработва в една и съща часова зона с тялото. – Или пък не го е интересувало. Може би е искал да се отърве от трупа само колкото да се измъкне от града.
– Добър си – казва тя с усмивка, разкриваща защо преди десет години всички полицаи в участъка все търсеха повод да се навъртат около бюрото ѝ. – Ще ми липсваш, когато отидеш да хващаш омари за „Смъртоносен улов“1.
Ник се засмива:
– По „Дискавъри“ не дават ли други предавания освен тази глупост?
– Другите не са интересни.
Двамата тръгват един след друг по самия ръб на кея, покрай парапета, за да не тъпчат отпечатъците от гуми. Ник закрива очите си с ръка и бавно оглежда аквариума и океаноложката лаборатория. Накрая забелязва каквото търси.
– Камери за наблюдение на приливите. – Посочва две малки камери, монтирани на високи стълбове. – Предават кадри онлайн.
– Убий ме, ако животът ми стане толкова скучен, че да реша да ги гледам.
– За всеки има по нещо, Миц. – Ник посочва друг стълб, на който е монтирана охранителна камера. – Тази е повече по твой вкус. – Прави знак с ръка като водещ на телевизионен магазин, рекламиращ купчина боклуци, които можете да купите само ако позвъните в следващите десет минути. – Специален канал за красиви и талантливи полицайки от Лос Анджелис с участието – да се надяваме – на убиеца на Дамата с големия пръстен.
1 Американска риалити програма за лова на кралски краб (голям кралски рак) в Берингово море. Уловът му се счита за една от най-смъртоносните професии. – б. р.
5.
КЪСНО СЛЕДОБЕД
Ейми Чан облича престилка, слага си гумени ръкавици и влиза в новообзаведената морга. Помещението е бездушно подземие от неръждаема стомана, осветено от слаби зелени и сини лампи. Стоманени хладилни камери, умивалници, колички, табли и инструменти обграждат голяма маса за аутопсии по средата – с грубовати кранове и зловещи отточни дупки, последни двери за кръвта и телесните течности на покойниците. Прекалено много мрачен смъртоносен метал за вкуса на Ейми. Пълна противоположност на спретнатото моминско жилище на трийсет и две годишната патоложка, където единствената стомана са ножовете в красивата кухня с голям прозорец, гледащ към малка, добре поддържана градина.
Преминала пълен ремонт преди по-малко от седмица, моргата вече мирише на дезинфекциращи препарати. Ейми поглежда съчувствено плътта и кокалите, проснати върху масата. За нея тленните останки все още са човешко същество – отчаяна жена, разчитаща на нейната експертна помощ.
– Коя си ти? Какво можеш да ми кажеш, скъпа? Какви тайни имаш да ни разкриеш?
Дори от пръв поглед е очевидно, че жертвата е изпитала непоносима болка, преди да умре. Всички рани са нанесени преди смъртта. Устните ѝ са разцепени, липсват зъби, на мястото на лявото око зее ужасяваща дупка – смразяващо кръвта свидетелство за мъченията, на които е била подложена.
Ейми разчиства работното си място. Наглася монтирания на тавана двоен операционен прожектор и слага на главата си малка походна камера, за да заснеме в близък план всичко, което ще види и каже по време на аутопсията.
– Жертвата е добре поддържана жена на около четиридесет или петдесет. Преди смъртта е получила тежки лицеви наранявания, при които е загубила лявото си око и двата горни резеца.
Ейми се вглежда в две груби натъртвания от двете страни на лицето.